"Аз съм щастливка. Остарявам с някои режисьори, които също остаряват..."


Споделете с приятели


Катрин Фабиен Дорлеак

Родена на 22 октомври 1943г. в Париж, Франция. Трета от четирите дъщери на семейство актьори - Морис Дорлеак и Рьоне Деньов, чиято майчина фамилия приема. Дебютира едва 14-годишна в киното през 1957г. и продължава с малки участия, докато Роже Вадим й поверява главна роля в "Грехът и добродетелта" /1963/. Успехът идва с мюзикъла " Шербургските чадъри" /1964/ като романтична девойка, влюбена в млад войник, но обречена на нещастен брак с друг мъж. Режисьор е талантливият Жак Деми, който веднага ангажира Деньов и за следващия си проект "Госпожиците от Рошфор" /1967/. Междувременно Деньов снима с Роман Полански "Отвращение" /1965/ и продължава в забележителната си роля на богата съпруга с таен живот на проститутка в шедьовъра на Луис Бунюел"Красавицата на деня" /1967/ , с който я свързва и следващият му филм "Тристана" /1970/. Апотеоз на нейната фатална женственост създава Франсоа Трюфо в "Сирената на Мисисипи" /1969/. През 70-те години Катрин Деньов не открива подходящи изяви за своето амплоа до "Последното метро" /1980/ на Франсоа Трюфо. Първа номинация "Оскар" за най-добра актриса й носи епичната драма "Индокитай" /1992/. Запленена от "Порейки вълните" /1996/ на режисьора Ларс Фон Триер, Деньов му изпраща лично писмо с молба за роля в някой от филмите му. Резултатът е участието й в "Танцьорка в мрака" /2000/.Независимо от сценичния си артистизъм, Деньов отказва изяви в театъра и аристократично се нарежда сред "Гранд дамите" на френското кино със Симон Синьоре, Жана Моро, Изабел Юпер и Жюлиет Бинош.

ЗАД КАДЪР:

- 38-ма в класацията на сп. "Импайър" за 100-те секс звезди във филмовата история; - 89-та в Листата за "100-те филмови звезди на всички времена" на сп. "Импайър"; - 59-та в класацията на сп. "Премиер" за "100-те най-велики роли на всички времена" с образа на Севрин Серизи в "Красавицата на деня" /1967, реж. Луис Бунюел/;

- пет филма в дует с Марчело Мастрояни: "101 нощи в кино Симон" /1995/, "Лиза" /1972/, "Не докосвай бялата жена" /1974/, "Това се случва само на другите" /1971/, "Най-важното събитие откакто човек стъпи на луната" /1973/ ;

- в петото издание на "1001 филма, които трябва да видите, преди да умрете", редактирано от Стивън Шнайдър, Деньов заедно с Марша Мей е представена с най-много филми - седем: "Шербургските чадъри" /1964/, "Отвращение" /1965/ , "

Госпожиците от Рошфор

" /1967/, "Красавицата на деня" /1967/, "Тристана" /1970/, "Последното метро" /1980/ и "Танцьорка в мрака" /2000/.

- председател на журито на Филмовия фестивал във Венеция през 2006 г.;

- любимата й актриса е Мерлин Монро, любимият й филм с нейно участие е "Непригодните" /1961, реж. Джон Хюстън/;

- ролята й в "Сирената на Мисисипи" /1969/ е повторена от Анджелина Джоли в американския римейк "Първороден грях" /2001/;

- публикуваният й дневник "В моята сянка" описва снимките на "Индокитай"/1992/ и "Танцьорка в мрака" /2000/;

- след прекъсната връзка с Франсоа Трюфо през 70-те години, режисьорът изпада в нервна криза. През 1984 г. Деньов присъства на погребението му и години по-късно играе в "Осем жени" /2002/ с Фани Ардан, последна спътничка в живота на Трюфо и майка на най-малката му дъщеря;

- един законен брак с Дейвид Бейли; син Кристиан Вадим от дългогодишното й партньорство с режисьора Роже Вадим; дъщеря Кира Мастрояни от връзката й с Марчело Мастрояни;

- пее в дуети с Бернадет Лафон /1975/, Жерар Депардийо /1980/, Малкълм Макларън /1993/, Джо Кокър /1995/ и Ален Сушон /1997/. през 1981 г. издава албум с песни на Серж Генсбур;

- говори перфектно италиански, ползва английски и немски;

- дизайнер на стъкло, обувки, бижута и поздравителни картички;

- запазена марка парфюм носи нейното име

СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

"Хората мислят, че съм силна, но аз съм уязвима".

"Аз съм щастливка. Остарявам с някои режисьори, които също остаряват..."

"Да работиш е велико изкуство".

"Шокирана съм, когато хората ме описват като руса, студена и сериозна. Хората се придържат към онова, което потвърждава техните представи за дадена личност".

"Харесва ми да бъда режисирана, наистина. Ако не ми харесваше, щях да правя нещо друго. Да бъдеш актьор означава да бъдеш инструмент в ръцете на някой друг."

"Знам, че ако не изглеждах по този начин, никога нямаше да започна в киното. Това е, което не забравям и знам, че трябва да приема".

"Звездата е залепена на стената на въображението на публиката".

Златна Романова