Като песен

Фарсова драма

Сценарий: Славчо Дудов
Режисьори: Христо Писков и Ирина Акташева
Оператор: Яцек Тодоров
Музика: Борис Карадимчев
Художник: Боянка Ахрянова

В ролите: Филип Трифонов, Васил Михайлов, Ирина Росич, Георги Мамалев, Николай Бинев, Домна Ганева, Вълчо Камарашев и др.

ФАБУЛА

Активист на Отечествения фронт служи на новата власт безкористно и наивно до ...смърт.

ИСТОРИЯ "КАТО ПЕСЕН"

Кой кого защитава и какво означава Революция, Свобода, Братство, Равенство.

Затворниците се освобождават, други се затварят.
Народът празнува края на една власт, но започва друга...

"Без привилегии!" е основният закон на революцията.
"Но де се чуло и видяло - равни на този свят..."

ФИЛМЪТ

Режисьорите Ирина Акташева и Христо Писков представят изключителна картина на обществото и събитията в дните след 9 септември 1944 година - с Диагноза на историята - "Като песен".

Народно въодушевление, лозунги, акции, арести, присъди, възторг, празници, сватби, кино... Ремсисти, врагове, освободители, затворници, монархисти, фашисти, дребни буржоа, учители, хамелеони...

Единственият чист герой е 18-годишен ремсист, който следва своя голям идеал и изглежда още не знае отговора на въпроса, който задава баща му": "Разбрал ли какво е революцията?"...

"Като песен" е филмът, който с усмивка, тъга, мъдрост, ирония и печал разкрива историята така, както не е представена нито във френското, нито в руското, нито в италианското, испанското и може би в цялото "световно кино" за историята на революциите.

Филмът се отличава с най-добрата главна роля на Филип Трифонов сред достоен актьорски състав - Васил Михайлов, Георги Мамалев, Вълчо Камарашев, Николай Бинев, Леда Тасева, Тодор Колев, Кирил Господинов, Георги Русев, Домна Ганева, Петър Слабаков.

СЮЖЕТ

Христо или Тинката е млад член на Младежката революционна организация във Варна. Ремсист, идеалист, младежът държи на справедливостта, но в реалността видимо идеи и факти се разминават.

Въпреки това Тинката защитава равенството във всичко, дори между мъжете и жените, което му донася и един здрав бой на сватба.

Идеалите едва не го убиват, но идеалистът продължава да служи на другаря Клим и на "народната власт". Неговата служба за народа разкрива всички аспекти в обществото - в щаба, в двореца, в гората, в киното, на улицата.

Така среща Маргарита, дъщеря в старо градско учителско семейство, чийто баща има своя истина за свобода.

Христо продължава да служи на другаря Клим и изпълнява заповеди толкова чинно, че освобождава шестима затворници вместо петима. Последният се оказва избягал престъпник, заради което Тинко се измъчва, но още е вдъхновен - поема всякакви задачи, признава "грешките" си и търпи наказания, като това да бъде Охрана на Народния съд.

В същото време бди за справедливостта и не разрешава на "другарите" да извършват волна "конфискация" на царската собственост.
Всеки ден Христо среща разни образи - от едната и от другата страна на историята. Някои шумно се нагаждат към промяната с "Ура!", други тихо се подменят - страхлив буржоа, плакал на погребението на царя, сега е готов да се предаде на "народната власт"; други бързо и неясно се представят за партизани и ятаци...

Христо опитва да замине и доброволец на фронта, но е отхвърлен заради непълнолетие. Скрил е три години от възрастта си, въпреки че взводният е станал генерал от командир на отряд - само за пет месеца.

Постепенно ремсовата група се трансформира. Другарят Клим се оттегля, за награда произвежда Тинко в "Апостол на победилата революция", защото... заплати за народофронтовците още няма.

Христо е изпратен на агитация по селата, минава и през родния си дом и продължава да служи на идеята. Седнал да почине край морето, невинният младеж среща шестия затворник, който грешно е освободил...

(...) Моралът няма точно време и цвят.

Златна Романова