РЕКЛАМА


Когато историята решава да ни разкрие някакъв дълго скриван факт, тя избира своите герои, пред които да повдигне покривалото си, както и мястото и времето за това. През лятото на 1956 година 24-годишният тогава Панде Евтимов в Битоля среща някой си Спиро, който му казва, че на един строеж, където работи, неговите работници открили мраморен камък с някои „шарки” по него. Панде, природно любопитен, се договаря със Спиро и още на следващата сутрин, неделя, двамата отиват на строежа. Панде носи със себе си две шишета вода, защото знае, че каквото и да пише върху мрамора и за да може то да се прочете, той най-напред трябва да се измие. Още след първите капки вода, младежът вижда надпис на старобългарски ”блъгари”, после още на едно място, и на още едно. Прави няколко снимки с фотоапарата си, марка „Аква компор рапид”, на лента марка „Ферания”, формат 24/36. Така, точно преди шейсет години започна историята на Битолския надпис на българския цар Иван Владислав, един автентичен исторически артефакт, чиято съдба е да се превърне в едно от основните безспорни доказателства за българския характер на цар Самуиловото царство и на семейството на големия владетел, водил успешни битки срещу Византия, но умрял през 1014 година при вида на ослепените си войници. А, разказана от 84-годишния Панде Евтимов, историята на камъка продължава. Той тайно носи лентата със снимките в българското посолство в Белград, оттам тя тръгва към София, но чак след три години - през октомври 1959 година, тя е публикувана. Но не в научната периодика, а в литературната - в списание „Пламък”. Такива са времената - Белград и Москва се сдобряват, София мълчи за българските старини в Македония, която е в състава на Югославия. Така до 1968 година, когато езиковедът Йордан Заимов в състава на група български учени отива в Битоля. Там, под стълбището на местния музей, на входа на мазето, обърната наопаки, лежи плочата с надписа. Как се случва така, че Йордан Заимов вади предварително готовата си специална хартия, която носи от София, намокря я и прави отпечатък от надписа върху плочата. Следва скандал - директорът на Музея е уволнен защото е позволил „някакви си български учени” да направят копие на надписа. Свидетел на тази „операция” е 92-годишната проф. Василка Тъпкова - Заимова, съпруга на Йордан Заимов. През следващите години Йордан Заимов разчита надписа, дори и онези места, които времето е изтрило.

Как свършва историята на Битолския надпис? Гледайте филма на Коста Филипов "Камъкът на страха" тази сряда от 22:30 часа в рубриката "В кадър" по БНТ 1!

Камъкът на страха
"В кадър" - 20.07.2016

РЕКЛАМА