РЕКЛАМА

Референдум | Какво ще доведе до по-значително подобрение на стандарта на живот за българите? | Части от предаването - 5

Какво ще доведе до по-значително подобрение на стандарта на живот за българите? 01:02:14

БНТ 1 | 27.11.2018 | Референдум

Какво ще доведе до по-значително подобрение на стандарта на живот за българите?

Какво ще доведе до по-значително подобрение на стандарта на живот за българите?
След колко години България ще достигне средноевропейските доходи?-1 00:00:12

БНТ 1 | 27.11.2018 | Референдум

След колко години България ще достигне средноевропейските доходи?-1

След колко години България ще достигне средноевропейските доходи?-1
Какво ще доведе до по-значително подобрение на стандарта на живот на българите? 00:00:12

БНТ 1 | 27.11.2018 | Референдум

Какво ще доведе до по-значително подобрение на стандарта на живот на българите?

Какво ще доведе до по-значително подобрение на стандарта на живот на българите?
Как оценявате промяната на доходите в България през последните години? 00:00:12

БНТ 1 | 27.11.2018 | Референдум

Как оценявате промяната на доходите в България през последните години?

Как оценявате промяната на доходите в България през последните години?
След колко години България ще достигне средноевропейските доходи?-2 00:00:12

БНТ 1 | 27.11.2018 | Референдум

След колко години България ще достигне средноевропейските доходи?-2

След колко години България ще достигне средноевропейските доходи?-2

Какво ще доведе до по-значително подобрение на стандарта на живот за българите – повишаване на доходите или ниски цени на стоки и услуги? Справедливо ли е заплащането на труда у нас и може ли да се покачи с по-бързи темпове? Какво пречи на бизнеса да вдига заплати? Защо показателите за ръст на заплатите и все по-ниска безработица се разминават с усещането на повечето българи?

Отговорите на тези въпроси търсим в студиото с Васил Велев – председател на АИКБ, Боян Захариев – програмен директор в Институт Отворено общество, икономистите Лъчезар Богданов и Ваня Григорова, финансистът Емил Хърсев и анализаторът Ивайло Атанасов.

Какво сочат нагласите на обществото за ръста на доходите и времето, което ни дели от достигането на средноевропейските нива, според допитванията на Алфа Рисърч? На живо ще проверим как отговарят хората на въпроса на агенцията: Какво ще доведе до по-значително подобряване на стандарта на живот у нас - повишаване на доходите или ниски цени на стоки и услуги?

Емил Хърсев - финансов експерт, инвестиционен консултант, преподавател в УНСС. Според него от гледна точка на националното стопанство и неговите финанси, каквото трябва, вече се случва... "Възниква реална конкуренция между българските работодатели и работодателите в целия ЕС. Мобилността на трудовия ресурс ни налага да бягаме от отраслите, в които употребата на работната сила е неефективна и се насочваме към отрасли, където е максимално висока производителността на труда, за да може да се плащат заплати, съпоставими с тези в ЕС. И все повече отрасли у нас плащат европейските заплати."

Боян Захариев – магистър по икономика и д-р по социология, програмен директор в Институт "Отворено общество".
"Хората се сравняват първо с други хора, които живеят в същото общество и същата икономика. Затова едно от нещата, които влияят на усещането им, че доходите не са високи, е всъщност неравенството. Такова усещане, както виждаме и в други страни, може да се появи и в много по-богати страни... И другото, с което хората се сравняват, това са страни и общества, на които желаят повече България да прилича. Обичайно в днешно време това са страни от западна Европа, които членуват в ЕС. И при двете сравнения голяма част от българите чувстват, че нещо не е наред и това няма нищо общо с абсолютния размер на доходите... Това е нещо много дълбоко, свързано е с чувството за справедливост, което е изключително важно за развитието на обществото."

Васил Велев – председател на АИКБ - Асоциацията на индустриалния капитал в България, една от най-големите работодателски организации. Той представи очакванията на работодателите за възможно увеличаване на заплатите в частния сектор според проведена анкета сред членовете на асоциацията. Те са среден ръст от около 8.4% на разходите за труд на отработен час за следващата година. Това, по думите му, продължава тенденцията в последните години на ръст на работната заплата между 8 и 11 процента. Усещането за несправедливост, смята той, не е в ръста /защото той е висок/, а идва от два проблема: бързото нарастване на средната работна заплата и това, че тръгва от много ниско ниво. Оставаме и по покупателна способност на последно място в ЕС. "Усещането за несправедливост е голямата диференциация от една страна, а от друга - сравняването с другите европейски страни."

Ваня Григорова - икономически съветник на КТ Подкрепа, коментира намеренията за внос на евтина работна ръка от чужбина и призна, че профсъюзите са загубили битката с работодателите по тази линия. Те се опитват, по думите ѝ, "да пробият трудовото законодателство, за да могат внесат, както заявяват те, 500 хиляди работници от трети държави". Григорова обясни защо синдикатите са се съпротивлявали на тези намерения като цитира анализ на Европейската комисия: "Ако вносът на работници бъде 10% от настоящата работна сила в страната, това означава, че 1.7% от БВП отива от местните работници към собствениците на капитал". "Това означава, че работодателите се бореха за едно почти 2.5 милиарда, кото да се пренасочат към техните сметки от българския работник".

Лъчезар Богданов - икономист говори за перспективите от гледна точка на производителността на труда. "В крайна сметка, в статика, във всеки един момент един бизнес може да плаща толкова, колкото може да си позволи да плаща... Въпросът е, че може със същия брой хора да се произвеждат по-скъпи неща, повече неща и да се произвеждат по по-ефективен начин така че с по-малко хора да се постига повече добавена стойност. това е дългосрочния изход от състоянието на ниски доходи."


Ивайло Атанасов - анализатор, автор на публикации на тема "Бедност и справяне с бедността". Според него: "Ние преди всичко трябва да си зададем въпроса дали си говорим за увеличаване на доходите така че хората, които евентуално са напуснали в последните няколко години България, да се върнат и тези, които са тук, да останат, или ставаме една транзитна икономика, в която вече сме се примирили, че хората, които се раждат тук, няма да работят тук, понеже тук не е Европа, ще отидат в някоя средноевропейска страна или най-вероятно в Германия, както се случва с повечето работещи... Дали ще се примирим с този факт и ще внасяме някакви по-отчаяни хора - може би от Виетнам, от Молдова или от Украйна, които са любимите дестинации - или ще се опитаме наистина да променим някакви социално-икономически параметри вътре, в страната така, че да започнем поне да се доближаваме до средноевропейските равнища. В някои отношения това наистина се случва, но то се случва... за една много компактна част от населението просто, защото в последните 5-6 години България се изстреля по едни впечатляващ от статистическа гледна точка начин до върха в Европа по неравенства."

Какво ще доведе до по-значително подобрение на стандарта на живот за българите?
"Референдум" - 27.11.2018

РЕКЛАМА