Как трябва да се регламентира изкуственият интелект

В този брой на предаването:

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Много хора се питат защо се обсъждат правата на роботите, при положение че все още правата на хората не са напълно осигурени. Изкуственият интелект обаче вече е неизменна част от модерното битие.

А още по-важното е, че той се е развил до степен, в която не само може да преценява какво съдържание би ни харесало например в социалните мрежи, а да взима много по-трудни решения, и то самостоятелно.

Т.нар технология за "дълбоко учене" позволява на един робот да събира и анализира огромни количества данни и на практика да мисли сам.

Този софтуер на Гугъл, който виждате в момента, например може би изглежда смешен, но е толкова умен, че се е научил да ходи, да пази равновесие и да се ориентира в сложна среда.

Поради тази независимост на модерните роботи светът вече започна да мисли как законът да се отнася към тях.

В Саудитска Арабия, която често е критикувана за нарушаване на човешки права, София стана първият робот получил гражданство. Не е ясно какви права ще има София, но много организации реагираха остро на решението машината, която няма самосъзнание, да бъде приравнена с човек.

Според тях това е просто опит за реклама. Същевременно Европа също осъзнава нуждата от нови регулации, но мисли прагматично.

Естония например разреши със закон на малки роботи за доставка да се движат по тротоарите.

А Европейския съюз мисли да даде на изкуствения интелект правен статут, а не права. Това се налага, за да се реши огромната дилема - какво се прави, когато машина нарани човек.

Тук говорим за машини като автономни автомобили, роботи, полагащи грижа, медицински роботи или роботизирани протези. Те могат да получат статут на „електронни лица“ и да отговарят за собствените си действия и решения. Това важи в особена степен за автономните автомобили, които скоро ще бъдат навсякъде около нас.

Тези автомобили вече са изключително добри във взимането на решения на пътя, както виждаме на това видео, където предотвратяват инциденти. Те обаче не са съвършени. Миналата година в американския щат Флорида за първи път човек загина в катастрофа, докато колата му беше в режим на самоуправление.

Кой обаче е виновен в такива случаи - колата, производителят, програмистът или някой друг? Ако се установи, че колата сама е взела решението, то тогава тя може да изплати компенсация на пострадалия или близките му от предварително създаден фонд. Парите в този фонд могат да идват от инвеститор или от данъци, които роботът плаща, докато върши някаква работа. Такава идея предложи Бил Гейтс.

Но много юристи не виждат смисъл един робот-престъпник да бъда пращан в затвора, защото идеята за наказателна отговорност не е приложима при изкуствения интелект. Това се разминава сериозно с представите на хората за справедливост.Но е част от риска, който поемаме като общество, когато се доверяваме на машините да улеснят живота ни.

Гости в студиото на "Денят започва" бяха Георги Шарков, ръководител на Лабораторията по Киберсигурност, директор на Европейски софтуерен институт, и Стоян Ставру, преподавател по биоправо.

Вижте разговора с тях в студиото.

Пишете ни
x

Сигнализирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максимум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

captcha Натиснете върху картинката, за да смените генерирания код.
Трябва задължително да въведете кода от картинката
< Назад