Училището в Джулюница привлича млади учители и ученици

Темите в предаването:

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

Джулюница е едно от малкото живи български села. Градът е близо, хората имат работа и раждането на деца не е събитие, защото се случва постоянно и почти никой не иска да избяга от тук.

Днес прага на училището в село Джюлюница за пръв път прекрачват 12 първокласника и то в чисто нова стая.

Кристина Касабова – родител: Живеем тук и поради простата причина, че пътят за едно малко дете е уморителен, а след това училището ни харесва.

Не по–малко развълнувана от първокласниците обаче тази година е и 23-годишната Симона Николова, която тази година за пръв път посреща 15 септември като учител. Тя завършила начална и предучилищна педагогика само преди няколко месеца, но избрала да работи в училището в Джулюница, пред алтернативата да остане в града.

Симона Николова – учител: При мен беше голяма дилема, тъй като моята практика беше в Търново. Същевременно обаче чувах много хубави думи за това училище, препоръчаха ми го и аз реших да започна от тук. Тъй като това, което може да научим тук е много ценно. Развълнувана съм и най-вече от срещата с децата.

Симона Николова обаче е поредният млад човек решил да работи с децата в училището в Джулюница.

Ана Стоянова – учител: То стана по случайност да дойда да работя в Джулюница, но много ми харесаха и децата, и колектива и останах тук. Аз съм била в градско училище и вече мисля, че ако имам възможност да остана тук, ще си остана да работя тук с тези деца. Тук е много по-спокойно и това е основната причина да доведа сина си да учи тук.

Директорът Даниела Христова всеки ден вече седем години мечтае не само да спаси поне едно селско училище, но и да го направи привлекателно за учениците и техните родители. Вече е успяла да обнови почти напълно материалната база, а днес за първи път ще посрещне и ученици до десети клас в профилирана паралелка по готварство.

Даниела Христова – директор училище "П. Р. Славейков", село Джулюница: Моето работно време при необходимост е 24 часа. Аз знам, че на моя гръб лежат децата, спокойствието на родителите, това че трябва да направя училището добро и притегателно място за децата, така че да не пътуват в града и да остават при нас.