Как се стигна до признаването на българската общност в Албания?

Темите в предаването:

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

България е една от първите, която подкрепи Албания за НАТО, призна и Косово, но имаше пропуски в българската дипломация през последните три десетилетия, за да бъдат признати българите в Албания и Косово, посочи той.

Доц. Веселка Тончева, която посвещава цяло десетилетие на изучаване на българските общности в Голо Бърдо, Гора, Мала Преспа и Корчанско, отдаде заслуженото за признаването на българското малцинство в Албания на спелеолога Алексей Жалов и на Асоциацията за антропология, етнология и фолклористика „Онгъл“.

"Преди малко повече от 100 години българите остават в Албания след Балканските войни не по своя воля. Биват изолирани, попадат в един чуждоезичен и чуждоетничен контекст. Те трябва да живеят в албанска държава, стават албански граждани, учат един труден език. Изведнъж те трябва да съхранят себе си и да живеят общностно, за да могат да оцелеят и да запазят своето самосъзнание и своите традиции", обясни доц. Тончева.

Българската политика от Втората световна война насам не е била насочена към българските малцинства зад граница и защитата им, както в последните години. Реално българската държава не се грижеше за българите зад граница. Албанското общество и албанците са добронамерени към България, отбеляза Ангелов.