Изворът на жените

"Когато запонеш война, трябва да знаеш кога да спреш."

Румънският режисьор Раду Михайляну е оригинален в търсенето на сюжети без помощни ефекти. Достатъчно е филмът да следва действителните преживявания в житейски истории, за които въображението не е съперник.

Режисьорът пътува между етностите с лични драми и общи проблеми.

След еврейския спомен в "Концертът"/2009/ и парадоксалната съдба на фалашите във "Върви и живей" /2005/, авторът влиза в арабския свят с "Изворът на жените" -  история за два основни проблема в Африка и част от Ориента: сушата и еманципацията. Водата не достига, няма права за жените и проблемът не е от вчера. Толерантният автор не издига плакат срещу Корана и мъжете, а снима послание в забавна форма с хумор и автентични изпълнения на музика и танци. Филмът е карта за мястото на жените по принцип, в частност на мюсюлманските и модернизацията  е метафорична. Съпътстващи теми са връзката между грамотност и религия, равенството между половете и свободният избор в брака и любовта. Изведени от мястото на действие, въпросите засягат и останалия свят, но официалната политика в арабския ги издига по-видимо и широко.

Трагикомедия.

Белгия, Италия, Франция, 2011г., 135 мин.

Режисьор Раду Михайляну

В ролите: Хафсия Херци, Лейла Бехти, Зинедин Суалем, Сабрина Уазани и др.

Номинация "Златна палма" за Раду Михайляну от Филмовия фестивал в Кан /2011/;

Номинации "Сезар" за най-добра актриса на Лейла Бехти и костюми на Виорица Петровичи от Френските филмови награди /2012/

Номинация "Кристален глобус" за най-добра актриса на Лейла Бехти от  Френската асоциация на журналистите за постижения в изкуство и култура /2012/

Награда за най-добра операторска работа на Глин Спекаерт и Наградата на публиката за най-добър филм на Раду Михайляну от Филмовия фестивал "Амазонас" в Манаус, Бразилия /2012/

В малко мароканско село на границата между Магреба и Средния Ориент, порядките изискват жените, дори болните и бременните, да носят вода за бита от далечен високопланински извор, докато мъжете пият чай и разменят цитати от Корана в селския бар. Образованата Лейла, съпруга на местния учител Сами, организира бунт срещу сляпото следване на спорните традиции. Оръжието на жените е техният пол. Съпругите лишават мъжете си от интимен контакт: никакви ласки сутринта, никакъв секс през нощта, докато не прокарат вода в селото. Войната предзвиква нелепи и смущаващи ситуации, които мъжете отначало подценяват, но срокът принуждава да реагират. Кой ще надвие в сушата между двата пола - младите жени с подкрепата на Старата пушка в селото или ленивите мъже с предразсъдъците си от векове?

Златна Романова