Иван Вазов

"Аз работих половин век на книжовното поле, движим от вътрешен тласък, подчинявайки се на неутолимата душевна жажда да служа на истината.Аз пях за България, защото я обичах; аз насаждах в младите души вяра и обич към своето, защото бях син на България; аз прославих нейната божествено хубава природа, защото бях очарован от нея; аз се вглъбявах в историята й, защото бях пленен от величието на нейния минал живот, в едни епохи отдалечени, когато тя даде на славянския мир светлината на словото и малка сравнително трябваше да води вековна и гигантска борба за своята независимост и за постигане на своите идеали; възпях нейните идеали, защото бяха свещени.

Свидетел-очевидец на страшните й борби, на големите й страдания, на безкрайната й слава, увенчала челото й чрез нечуваните и геройски усилия на нейните здрави духом и физически синове, аз се радвах, аз плаках, аз трептях с душата на целия народ.

И всичко това изразих в моята песен. Аз не изпълнявах дълг, за да мога да очаквам одобрение. Не извърших някакъв подвиг, за да ламтя за венци. Работих не за награда."

/Откъс от речта на Иван Вазов по случай 70-годишнината му/

ДРУГИТЕ ЗА ВАЗОВ

Алеко Константинов: "Вазов сам си е звезда, звезда литературна, и никакви звезди, с истински или фалшиви брилянти, не могат да отличат неговите заслуги…"в."Знаме", г.ІІ, бр.11,1894 г.

Тодор Влайков: "От ранни младини до преклонна възраст, чрез своето творчество той живее с народа си. Винаги и при всички случаи той споделя неговите радости и скърби, неговите копнежи и въжделения, неговите тревоги и вълнения, неговите възторзи и горчивини… Тази страна от творчеството на Вазов му спечели правото да бъде признат за народен поет."в. "Дума на българските писатели", бр.5

Проф. Иван Шишманов:"Иван Вазов събираше като грамаден фокус в себе си светлинните лъчи на миналото, за да ги отрази веднага след това на всички страни, пречупени през призмата на неговия богат дух…Така, че човек не би се почувствал неудобно да говори за епоха на Вазов в историята на българската литература."

Елин Пелин: "Можем ли да си представим какво би било без Вазова от Освобождението насам? Какво празно щеше да бъде цялото това време, колко просто и безсъдържателно! Защото, от тогава и до днес не се роди друг мъж по-силен, по-характерен, по-светъл и по-талантлив, който да носи и да запечати така неуклонно, така ритмично и така завършено всички борби и идеали на тая епоха, всичката й гордост от сенките на миналото, всичката й вяра в бъдещето, всичката й наивна радост и трагична скръб в настоящето." в. "Развигор",г.І, бр.39

Стилиян Чилингиров: "Настъпят ли мигове на изпитания народни, на народни подвизи и слава, душата му се разтваря да побере всички стонове, възторзи и сияния, за да ги отрази по-силни, по-мощни, по-светли. С оная сила и с онзи блясък, който може да ги предаде трайно на поколенията, та ведно с нас да преживеят и те еднакво нашите страдания и нашите радости." в. "Светлоструй",г.ХІІІ, бр.2

НАЙ-ИЗДАВАНИЯТ БЪЛГАРСКИ АВТОР У НАС И В ЧУЖБИНА

Според някои историци първото стихотворение деветнадесетгодишният Вазов печата в "Периодическо списание на Браилското книжовно дружество" и то се нарича "Отговор на едни въпрос", а според други -това е стихотворението "Борът". Вазов сам внася яснота, като казва, че неговото първо печатано стихотворение е "Дунав". То е писано през пролетта на 1871 година, веднага след пристигането му в Румъния, и свързва впечатленията му от преминаването на голямата река с чувствата от продължаващата все още френско-пруска война. Отпечатано е в "Периодическо списание".

Първата книга на Вазов излиза преди Освобождението в Букурещ - стихосбирката "Пряпорец"/1876/, последвана от стихосбирките "Тъгите на България"/1877/ и "Избавление"/1878/ и трите в общ тираж 9 000 екземпляра.

До 1900 г. у нас има вече 50 негови книги, обхващащи различни литературни жанрове. Това са романът "Нова земя", поемите "Грамада", "Видул", "Загорка", стихосбирката "Майска китка" и др. Публикувани са и "Повести и разкази" в три тома /Касъров, 1891 - 1893/.

В началото на 1895 година вестниците подемат идеята за честване 25-годишнината на "Вазовата списателска дейност". Ето как, между другото, е подкрепена тази идея за празник на българската книга и българската култура от списание "Целина":"Днес, когато всяко гърло у нас е гракнало за пари и власт, когато всичко се принася в жъртва на ненаситния Молох, подобни празници са необходими. Нека правим юбилей на мисълта, нека почитаме ония, които са ни накарали да плачем, да се радваме, да мислим, които са движели народната мисъл и литература." А вестниците, подкрепящи идеята за юбилея изтъкват, че Вазов е"единственият посредник между пишуща България и читающа Европа, че посредством неговите съчинения ний открихме и поддържаме единението с образования свят".

И наистина по това време няма друг български писател, който да е превеждан на чужди езици. По публикувани данни до 29 септември 1895 г., т.е. до деня на юбилея, са преведени на руски език 12 негови произведения - част от "Под игото", "Немили - недраги", "Иде ли", стихотворения из "Поля и гори" и др., на полски - 3 /"Под игото",илюстровано, стихотворения из "Поля и гори", "Сливница"/, на чешки - 3 /част от "Под игото", стихотворения из "Поля и гори", "Гусла"/, на словенски - 6, на сръбски - 2, на хърватски - 1 /"Под игото"/, на френски - 8, на италиански - стихотворения из "Поля и гори", на шведски - стихотворения из "Поля и гори", "Под игото", на унгарски - драмата "Руска" и глава от романа "Под игото", в Холандия - "Под игото".

За първи път Пълно събрание на съчиненията на Иван Вазов в 8 тома издава Ал. Паскалев в периода 1911 - 1918 г.

По-късно под редакцията на М. Арнаудов излизат "Избрани съчинения в дванадесет тома"/Хемус, 1938 - 1939/ и "Събрани съчинения"/Хемус,1942 -1944/ в девет тома.

В периода 1955 -1957 г. излиза най-пълното издание на Вазовото литературно наследство - Събрани съчинения в двадесет тома, под редакцията на Петър Динеков, Пантелей Зарев, Георги Константинов, Емил Стефанов и Георги Цанев.

Статистическите данни за българските издания на Вазовите произведения към 1970 година показват общо 534 тома в 4 568 940 екземпляра.

За рубриката подготви

Мария Колинкоева