История за Маестра и контрабас

Проф. Петя Бъговска: Голямата цигулка трудно се пренася, трудно се носи, не е толкова трудно да се свири. Пътешествието с контрабас по света е наистина голямо предизвикателство и е наистина интересно.

Тя е единствената жена професор по контрабас в България. Избрала е да се завърне след години живот в Италия, Финландия, Съединените щати, в концертните зали на целия свят. Сега е с нейния „мастър клас“ от студенти. Второкурсникът Мартин, Наско от трети курс, Алтун от Анкара, Йони от Стара Загора, Мадлен от Варна, Добромир, който вече има две награди.

Проф. Петя Бъговска: Когато трябва да направим нещо, аз казвам копане!Здраво копане, работа! Няма значение дали момче или момиче. Звукът, красотата, чистотата, интонацията, музиката, всеки един е еднакво отговорен към всичко това.

Такава е нейната философия за успеха. Здраво да се работи, с каквото се захванеш. В България е изненадана от постоянния, изтощителния шум, който излъчва политиката и медиите, без да се върши работа.

Проф. Петя Бъговска: Няма другаде, където съм пътувала, толкова много да се говори за политика, както в България... Гневи ме отношението, което изграждаме един срещу друг, не един до друг. Това ме гневи най-много. Търсим причината винаги в другия за недостатъците, които съществуват. Не се обръщаме към себе си. Животът е кратък и от нас зависи в каква посока вървим, дали ще напластяваме позитивни мисли и с радост да го изживеем или просто винаги ще намираме начин за нещо да съжаляваме.

Не съжалява, че се е върнала в България, но съжалява, че често среща погледи на хора, недоволни от себе си. Нарича своето поколение “обременено“, затова нейната мисия са младите. Харесва ги.

Проф. Петя Бъговска: Ние просто направихме голяма грешка, че подменихме ценностите. Промяната не е подмяна на ценностите, те са изконни, те съществуват и би трябвало да ги предаваме от поколение на поколение. Младите хора на България са прекрасни. Въпросът е какво правим за тях след това. Не е въпросът само за образованието, да дадем пари на учителите. Оттам нататък как ще ги задържим, колко заминават, колко остават, защо?

Тя има ученици по целия свят. Някои от тях вече са част от най-прочутите световни оркестри. Сега в една от залите на Националната музикална академия свири първокурсникът Алтун от Анкара. Акомпанира му пианистката Малина Таскова.

Проф. Петя Бъговска: Те може би не знаят, но аз винаги се притеснявам за всяка тяхна изява, повече за тях, отколкото за себе си. Когато постигнат нещо, спечелят конкурси, направят хубави концерти, това ми е гордостта. Моите учениции, моите синове. Има родители, които страшно са се втурнали в това, че децата им трябва непременно да излязат навън и там трябва да се реализират. Не! Аз им дадох свободата да избират. Показах им света, пътували сме много и казах: вие трябва да избирате. Единият замина, другият остана. Това е въпрос на избор.

Тази свобода да избираш е нейната философия за живота. Онова, което избираш, определя теб. Затова нейна грижа са децата, които тепърва трябва да избират. Дали да заминат, дали да останат, дали да се върнат.

Проф. Петя Бъговска: Познавам много, които биха искали да се върнат и може би някога ще се случи, но ние сме отговорни за всичко това. Ние сме отговорни за пътя им, защото е много лесно да се пръснат. Въпросът е какво остава в България?
БНТ: Това натъжава ли ви понякога?
Проф. Петя Бъговска: Да, това ме натъжава. Не искам те да се чувстват безпътни в родината си... Мисля, че трябва да има малко повече градивност от страна на политиците, защото това е стратегия, за която трябва да се работи. Да не говорим за стратегията за култура. Но най-специално за младите хора. Това е нашето бъдеще.

В този ден с маестра и контрабас имаше всичко - музика, смях, шоколадови бонбони, малко тъга, малко студ в залата, вкус на щастлив ден, но това винаги се разбира след като е отминало.

Автор Катя Тодорова