Иран – САЩ: историята на една вражда (1951-1996)

Страната, която дълго беше заклеймявана от САЩ като част от „оста на злото“, в последните години с настъпващото размразяване в отношенията със Запада, сякаш беше избягвана от агресията на тероризма. Отговорност за атентатите на 7 юни пое радикалната сунитска групировка „Ислямска държава“. Техеран обвини Саудитска Арабия, че стои зад нея.

Снимка: БТА

Атентатите в Техеран от 7.06.2017 - обобщение (видео)

Ударът срещу шиитската република дойде дни след като Доналд Тръмп препотвърди подкрепата на Вашингтон за саудитското кралство и подписа в Рияд договор за оръжейни доставки в небивал размер - 350 милиарда долара. В иранската столица това даде основание за подозрения: зад терористичните нападения местни наблюдатели съзряха отново „дългата ръка“ на Америка. Мнозина се запитаха имат ли почва подобни подозрения и се разровиха в бурната история на ирано-американските отношения.

През 1953 година разузнавателните служби на САЩ и Великобритания дирижират държавен преврат за отстраняването на демократично избрания президент на Иран.

Мохамед Мосадък е нежелан от западните сили: две години по-рано правителственият лидер и движението, което оглавява, са започнали национализация на иранската петролна индустрия.

Недоволен от тази политика, Лондон налага ембарго върху вноса на ирански петролни продукти. В подкрепа на британската позиция Вашингтон затваря посолството си в Техеран.

Д-р Мосадък има мнозинство в парламента, ползва се с подкрепата на армията отвътре и на Съветския съюз отвън.

Снимка: Д-р Мохамед Мосадък / Източник: Wikimedia Commons

60-те и 70-те години на 20 век преминават в икономически растеж и тоталитарно управление, което ограничава влиянието на Корана и насърчава прозападни свободи за личността, но с цената на гонения срещу противниците на режима. Страната е залята от протести на работниците, предвождани от мюсюлманското духовенство. Така се стига до Ислямската революция през 1979 г. Религиозните фундаменталисти прогонват шаниншаха. През януари 1979 г. той напуска страната завинаги като предоставя властта на премиера Шапур Бахтиар – лидер на опозицията. Бахтиар разпуска тайната полиция и освобождава политическите затворници.

От 14-годишно изгнание се завръща религиозният лидер аятолах Рухолах Хомейни, който оглавява мюсюлманската опозиция от началото на 60-те години. Обявена е детронацията на шахиншаха. Създава се теократична държава чрез смяна на конституцията и въвеждане на свободни избори. Шиитският духовен глава поема цялата власт и на 12 февруари 1979 г. обявява Иран за Ислямска република.

Аятолах Хомейни има забележително влияние в иранското общество. Достатъчно е да се припомни, че в последния му път на 3 юни 1989 г. го изпращат 9 милиона души. /За сравнение на погребението на папа Йоан Павел Втори присъстват 4 милиона вярващи./

Снимка: Аятолах Рухолах Хомейни се завръща от изгнание / Източник: Wikimedia Commons

Историята на иранската революция във видео от YouTube

През есента на 1979 г. тежката болест на бившия монарх, който е в изгнание, го отвежда за лечение в САЩ по покана на президента Джими Картър. В същото време поддържниците на Ислямската революция настояват шахът да отговаря за престъпленията на тайната полиция срещу ирански граждани. В поканата на Картър те виждат отново намесата на „Големия сатана“ във вътрешните работи на страната. В изблик на недоволство от този факт група ислямски студенти и поддържници на революцията нахлуват в американското посолство в Техеран и взимат за заложници 52 дипломати и служители. Искането на студентите е Вашингтон да предаде шаха на иранските власти. Събитието остава на първа линия в новинарския поток за 444 дни.

В средата на 80 години на светло излиза скандалът „Иран-оръжия-контри“. В края на ноември 1986 г. на пресконференция в Белия дом самият президент Роналд Рейгън огласява тайни оръжейни сделки с Ислямската република (въпреки че тя е под оръжейно ембарго), средствата от които са отивали за въоръжаване на подпомаганата от САЩ контрареволюция в Никарагуа. /В тази страна тогава се води гражданска война между победилите марксистки сили и техните противници./

На снимката: Президентът Роналд Рейгън обсъжда скандала Иран - контри със сътрудници от най-близкото си обкръжение: министъра на отбраната Каспър Уайнбъргър, държавния секретар Джордж Шулц, министъра на правосъдието Ед Мийс и началника на кабинета Доналд Риган / Източник: Wikimedia Commons

В скандала са замесени висши служители от президентската администрация, които се надявали на помощта на Иран за освобождаване на американски заложници, държани от шиитската групировка Хизбола в Ливан, и едновременно с това да осигурят финансиране за никарагуанските контри.

Свидетелските показания по време на разследването довеждат до политическа криза рейгъновата администрация. Под отговорност са подведени 14 служители на администрацията, включително тогавашният министър на отбраната Каспър Уайнбъргър. Скандалът задълбочава и негативизма у мнозина американци към Иран.

След мъчителни преговори и с посредничеството на ООН заложническата криза приключва на 20 януари 1981 г. Това става часове след церемонията по встъпване в длъжност на президента Роналд Рейгън, когото подозират, че е извлякъл от нея дивиденти за изборната си победа. Кризата със заложниците поставя началото на поредица от конфликти между Съединените щати и Ислямската република, белязали отношенията помежду им до наши дни.

Във видеорезюмето от архива на Ройтерс са подбрани основните моменти от заложническата криза и посрещането на освободените американски граждани в родината им

В 1988-а изниква нов повод за конфликт между североамериканската свръхсила и единствената по рода си ислямска република. От 8 години Иран и Ирак воюват – т. нар "първа война в Персийския залив". Войната застрашава пътя на петролните доставки за Запада. На 3 юли ракети, изстреляни от бойния кораб „Vincennes“, който е в залива, за да брани петролните интереси на САЩ, поразяват ирански граждански самолет.

Видеоматериал на CNN в YouTube дава представа за инцидента

В ирански териториални води в Ормузкия пролив загиват всички 290 души на борда. По-голямата част от тях са иранци, отивали на поклонение в Мека. Обяснението на американските власти е, че Airbus A300 е бил сметнат за бойна машина - F-14, което предвид водените бойни действия в региона било допустимо и съответно, неосъдително.

Президентът Картър спира вноса на ирански петрол, изгонва ирански граждани от САЩ и замразява 8 милиарда долара ирански авоари в американски банки. Дипломатическите усилия не успяват.

Администрацията във Вашингтон изпраща военна спасителна мисия, но след провала ѝ в пясъците на пустинята моли Пахлави да напусне страната.

Трагедията нажежава още повече двустранните отношения. САЩ не признават вина. Техеран обвинява Вашингтон в предумишлено убийство и държавен тероризъм и настоява за извинение, ако наистина е допусната грешка.

Видео на Иранската държавна телевизия в YouTube представя иранския поглед върху инцидента

Случаят e отнесен от Иран до Международния съд и продължава до 1996 година, когато президентът Клинтън се съгласява да изплати обезщетенията за жертвите.

Автор: Анна Долапчиева

-------------

В статията са използвани видеоархиви от Reuters, снимки, достъпни за свободно ползване от Уикимедия, и видеоклипове от YouTube.

Следва продължение...

Иран – САЩ: историята на една вражда (1997-2017)

ЦРУ упражнява натиск върху шахиншаха Мохамед Реза Пахлави да замени премиера с генерал Фазлолах Захеди.

Монархът е прозападен съюзник от времето на Втората световна война: възкачва се на престола с благословията на антихитлеристката коалиция през 1941 г. Планът на ЦРУ от началото на 50-те години, макар и с колебания, в крайна сметка успява.

Страната е обхваната от кървави сблъсъци между привърженици на шаха и на премиера. Доктор Мосадък е арестуван и лежи в затвора, а генерал Фазлолах Захеди заема поста му.

Снимка: Шахиншахът Мохамед Реза Пахлави / Автор: Ghazarians[2] - www.pahlavi.org, Public Domain, източник: Wikimedia Commons/

Снимка: Ген. Фазлолах Захеди / източник: Wikimedia Commons

В следващите години режимът въвежда изискване за образование на ислямските свещеници и дава избирателни и други граждански права на жените. Това е в разрез с ислямски традиции: заражда се религиозна опозиция.