РЕКЛАМА


Годината е 1888 г. Висшият педагогически курс (1887 г.) към Първа мъжка гимназия в София е преобразуван във Висше училище. От Германия със солидни литературни познания се завръща младият учен и д-р по философия Кръстьо Кръстев. Решен да участва активно в културното строителство на младото княжество България, д-р Кръстев си поставя амбициозна програма за посяването на „естетичний вкус на една публика, тъй примитивна, тъй първобитна, каквато е нашата“. Според него три вектора задават посоката на тази програма: развитие на родната литература, образцови преводи на класиците и обективна критика.

Списание „Мисъл“ излиза за пръв път през 1891 година. То слага ударение върху философията, естетиката и теорията на изкуството. От неговите страници българският читател за пръв път се запознава с редица модерни философи. В първия му брой д-р Кръстев пише:

„Делото, силата, волята нека бъдат наший лозунг и наший девиз; само с тях пустините стават на цветущи градини и телнното чедо на пръстта завладява вселенната и изпълнюва вековете. Вместо да рушим, нека градим, вместо да съдим, нека изучаваме наследствата от нашите години…“

Кръгът „Мисъл“ се формира постепенно в края на 19 и нач. на 20 век около едноименното списание. В ядрото му се събират д-р Кръстев и Пенчо Славейков, които по-късно включват своите млади ученици Пейо Крачолов, Петко Тодоров и избухливият Кирил Христов (по-късно отлъчен). С критиката и преводите си, с новата насока, която задават на литературата, те се превръщат в идеолози на младата поезия и проза. За тях естетиката е вселенска величина. Лириката е обърната към духа и свободата на индивида. Злободневието и публицистиката са подминати.

В критическия отдел на списание „Мисъл“ сътрудничат Иван Плачков, Петър Даскалов. Списанието се превръща в школа за критици като В. Василев и Боян Пенев. С преводите си се отличават Пенчо Славейков, д-р Кръстев, К. Христов, П. Яворов. Печатат се произведения на Вазов и К. Величков, Ст. Заимов и Алеко Константинов, Димитър Ризов, Светослав Миларов и Стоян Михайловски.

През първото десетилетие на съществуването си (1891-1900) списанието не се дистанцира от реализма на т.нар. „опълченска епоха“. Във втория етап на „Мисъл“ (1901-1907 г.) авторският колектив се стеснява, заради борбата между „млади“ и „стари“ и опита си за преход към модернизма.

Тази вечер участници в дискусията са:

КортенскаПрофесор Мирослава Кортенска - доктор на изкуствознанието; изследовател на културните процеси през 20-ти век; защитник на тезата за културното мисионерство и реформаторство на кръга "Мисъл".

vlcsnap-2016-05-24-08h15m16s153Доцент Йордан Ефтимов - експерт по теория на литературата в Нов български университет, автор на рубриката "Битката на книгите" в предаването "Библиотеката" на БНТ 1 и съставител на сборника "Славейковото общество. Изследвания и материали".

Димитър СтояновичДимитър Стоянович - историк, главен редактор на списание "Л'Еуропео", автор на кино и телевизионни проекти, между които документалният филм "Неудобният д-р Кръстев".

КритикБорис Ангелов - филолог, културолог, литературен историк и критик, автор на статуси във Фейсбук и на изследването "Дебатът Славейков - Вазов или идеологът на "Мисъл" срещу идеолога на нацията", чийто любим цитат от Славейков-син е: “Погледнете в главите си: патриотизмът, който се мотае там, не ви ли пречи да мислите?”

Научете повече за най-напредничавото литературно движение в България от началото на XX век! Кръгът „Мисъл“ - в понеделник, 21:00 часа по БНТ!

Интелектуалните конфликти в млада България
"ИСТОРИЯ.BG" - 23.05.2016

РЕКЛАМА