Харви Кайтел Харви Кайтел не е звезда в традиционния смисъл, но е актьор, на който филмовата индустрия разчита - понякога агресивен, често представящ тъмната страна на човечеството, той с достойнство отстоява своята индивидуалност. Роден на...

Споделете с приятели


Харви Кайтел

Харви Кайтел не е звезда в традиционния смисъл, но е актьор, на който филмовата индустрия разчита - понякога агресивен, често представящ тъмната страна на човечеството, той с достойнство отстоява своята индивидуалност.

Роден на 13 май 1939 в Бруклин, Ню Йорк. След повече от 10 години работа в театъра, известността идва с ранните филми на Мартин Скорсезе "Тъмни улици"/1973/, "Алис не живее вече тук"/1974/ и "Шофьор на такси"/1976/. Участвал е дори и в първия филм на режисьора "Кой чука на вратата" /1968/. Италианецът-католик Скорсезе коментира: Много прилича на мен, въпреки че той е полски евреин от Бруклин". Кайтел потъва в анонимност през 80-те въпреки няколкото внушителни изпълнения във филми на водещи американски режисьори. Работи с режисьори и отвъд океана - с Ридли Скот, Бернар Таверние.

Филмите, в които снима или са прекалено камерни за широката аудитория, или елитарно скандални, но във всички случаи нетривиални, което важи и за ролите му. В скандалния филм на Скорсезе "Последното изкушение на Христос"/1988/ бруклинският акцент на Кайтел в ролята на Юда предизвиква толкова критики, колкото провокира филмът като цяло.

1991 е годината, която му носи повече признание, отколкото изминалите 20 при това с поддържащи, но ключови роли в: "Телма и Лиуз"/реж. Ридли Скот/, "Бъгси"/реж. Бари Левинсън/. Харви Кайтел не прави разлика между главни и второстепенни роли, той работи еднакво сериозно във всичките си филми, достатъчно е да отговарят на неговия вкус и интерес. Избран първоначално за ролята на капитан Уилард в "Апокалипсис сега"/1979/, Кайтел е принуден да напусне екипа след две седмици снимки, поради непреодолими творчески различия с режисьора Франсис Форд Копола. Мартин Шийн поема ролята.

Придобива очертанията и статуса на звезда с ролята си на Мистър Уайт във филма на Куентин Тарантино "Глутница кучета"/1992/, последвана от ролите му на корумпирано ченге, търсещо избавление в "Лошият лейтенант" /1992, реж. Абъл Ферара/, необичайно романтичния и загадъчен самотник в "Пианото"/1993, реж. Джейн Кемпиън/. Снимал е с режисьора Питър Йейтс в "Мамето, Секси и Бързака" /1976/, с режисьора Спайк Лий в "Пласьори"/1995/.

Предпоследните му хитове са "Подводница U-571" /2000, реж. Джонатан Мостоу, с Матю Макконъхи, Бил Пакстън и Джон Бон Джоуви/ и последният филм за канибала Лектър "Червеният дракон" /2002, реж. Брет Ратнър,с Антъни Хопкинс, Ралф Файнс и Едуард Нортън/. Между двата филма Кайтел посещава и България, при това с професионален ангажимент, защото снима във военната драма "Сива зона" /2001, реж. Тим Блейк Нелсън, с Велизар Бинев, Мира Сорвино, Стив Бушеми, Дейвид Аркет/.

Харви Кайтел не е звезда в традиционния смисъл, но е актьор, на който филмовата индустрия разчита - понякога агресивен, често представящ тъмната страна на човечеството, той с достойнство отстоява своята индивидуалност.

ЗАД КАДЪР:

- 37-ми в Листата на Empire (UK) magazine за 100-те филмови звезди на всички времена;

- 95-ти в Листата на 100-те секссимвола на Empire magazine;

- работил е като съдебен стенограф в продължение на 10 години, докато докаже своя актьорски таланат;

- работил е и като продавач в магазин за дамски обувки;

- поддържал е интимна връзка с Анди Макдауъл през 1999;

- има два брака и една дъщеря Стела от първия си брак с актрисата Лорейн Брако, всъщност те са били неофициално семейство в продължение на 11 години, без да сключват законен брак;

- на 7 октомври 2001 в Йерусалим сключва брак с израелката Дафна Кастнър, запознават се през септември на Фестивала в Торонто, три седмици по-късно се жени за нея на тайна церемония в Израел; синът ми Роман се ражда през 2004;

- служил е в Американската флота.

Автор: Златна Романова