Греъм Грийн

Скандалната загадка за биографите. Авторите Норман Шери и Майкъл Шелдън предизвикват война между две книжарници в Хампстед, Лондон за истинността на разказаното от тях с недоказани твърдения и взаимни обвинения в биографията на Греъм Грийн. Добре е, че писателят има две автобиографии, за които пък важи съмнението в спекулация със събитията, но литературно печели наградата "Едгар Алън По" за най-добър биографичен очерк през 1990г. със "Светът на Греъм Грийн",том 1.

Сравнителната проверка предлага достатъчно сведения за писателя на забавлението в диверсията и политиката като пророк или агент...

Роден на 2 октомври 1904г. в Хартфордшир, Греъм Грийн е четвъртото от шест деца в семейство на училищен директор. Срамежлив и чувствителен, той не харесва спортните игри и предпочита четенето на приключенски истории от автори като Райдър Хагард и Робърт Майкъл Балантайн, повлияли на формата и стила му в бъдещото писателство.

Автор на пиеси, разкази, пътеводители, есета, детски приказки, две автобиографии /"Начин на живот" и "Пътища за бягство"/ и 24 романа, много от които екранизирани като "Власт и слава", "Същността на нещата", "Третият човек", "Тихият американец", "Нашият човек в Хавана", "Комедиантите"и др., Греъм Грийн е превеждан на 27 езика в 20 милиона копия годишно. Тиражирайки вестници и списания, той дори намира време за гневни редакционни писма по политически и литературни теми.

Страстта към приключения и търсенето на материал за творчество го превръщат в постоянен пътешественик. Пътува много и когато през 1978г. дава на професор Норман Шери карта с посетените от него места, професорът прекарва 20 години, за да да проследи пътешествията му, неминали без страдания като тропически диабет в Либия, гангрена, временна слепота и т.н.

Грийн прописва от малък след сериозни "търкания" с образованието. Тормозен от съучениците като дете на директора, след няколко опита за самоубийство, напуска училище с писмо до родителите си, в което съобщава, че няма да се върне. На 15 години е изпратен на психотерапевт в Лондон - аналитикът Кенет Ричмънд го насърчава да пише и го представя на своя литературен кръг от приятели, между които и поетът Уолтър де ла Мар. Това е началото на творчеството. Изучава модерна история в Балиол колидж, където трупа редакторски опит в оксфордските издания. През 1927 г. като помощник-редактор на "Таймс" в Лондон пише политическия роман "Епизодът" с отказана публикация. Омъжва се са за католичката Вивиън Дейръл-Браунинг и става баща на син и дъщеря. Първият успех с издаването на романа му "Човекът отвътре" е повод за трудното решение - да изостави обичаната си работа в "Таймс", за да бъде самоиздържащ се писател. Член на комунистическата партия по-скоро за развлечение, отколкото от принципи, по време на Втората световна война работи за Тайните служби в Сиера Леоне, с което впоследствие критиците му спекулират, въпреки че писателят публично декларира приятелството си с шефа на МИ-6 - Ким Филби. След публикуването на "Тихият американец" е обвинен за антимериканец и впоследствие развива силна антипатия към Америка и особено към Роналд Рейгън. Предпочита Централна Америка, където общува с политиците Кастро и Мануел Нориега. Приятелството с панамския диктатор Омар Торрихос е поводът за романа "Срещи с генерала". Посещава Мексико по време на религиозните размирици и изразява отношението си в бестселъра "Силата и славата", с който печели Хоторнденовата награда през 1941г. и обвиненията на Ватикана. Френетичната му страст към световни пътешествия продължава дори и при влошеното му физическо състояние през последните години - обикаля "горещите" точки: Виетнам по време на войната с Индокитай, Кения през въстанието Мау Мау, сталинистка Полша, Куба на Кастро и Хаити на диктатора Дювалие.

Екзотичните му пътешествия са съпроводени с лоша слава в личния живот - неверен съпруг и непостоянен любовник с извънбрачни връзки, които никога не разкрива в двете си авотбиографии. Разделя се със съпругата си през 1948г. без официален развод. Финансовият успех от авторство му позволява да води луксозен живот в Лондон, Антиб и Капри в компанията на известни фигури от това време: Т. С. Елиът, Хърбърт Рийд, Ивлин Уо, Алекзандър Корда, Йън Флеминг, Ноуел Кауард. До края на дните си Грейм Грийн живее във Вевей, Швейцария с Ивон Клоета. Умира в мир на 3 април 1991г.

Фактът, че никога не получава Нобелова награда за литература е само повод за съжаление и разочарование от многото читатели и издатели.

Златна Романова