РЕКЛАМА


Тази вечер в "Референдум" политическите анализатори ще дискутират горещите теми от последните седмици и посланията от тях. Говорят ли управляващите в един глас? Намира ли верния тон опозицията? Вижда ли обществото решения на проблемите си?

Отразяват ли действията на политиците очакванията на обществото по решаването на важните въпроси, предизвикали полемика през последните седмици - реакциите след визитата на руския патрарх, сделката за ЧЕЗ, призивите за промени в закона и в текстовете за неизбежната самоотбрана. Говорят ли управляващите в един глас и намира верния тон опозицията?

В основния въпрос на Арфа рисърч тази вечер ви питаме: Стабилна ли е според вас управляващата коалиция? Коментираме и данни от други допитвания, направени специално за предаването.

В студиото на предаването гостуват политолозите Татяна Буруджиева, Страхил Делийски, Росен Карадимов, Димитър Ганев, Христо Панчугов и Ирена Тодорова.

Ирена Тодорова - директор на Института за дясна политика, постави споровете около тълкуването на изказването на руския патриарх в контекста на завръщането на българските политически партии в дискурса на нова идеологизация. Според нея с "този гаф" започва да се разбива митологемата за присъствието на братята руснаци у нас за любовна им към българите. Тя вижда в думите на патриарх Кирил неуважение към българските институции, в частност зкъм президентството, и начало на опит за пренаписване на историята.


Росен Карадимов - председател на УС на Института за нов икономически напредък. Според него в случая с изказването на руския патриарх за първи път имаме държавник, който е намерил баланса между това да признае истината в историята и да отстои националния интерес. Според него медийната вакханалия, която се разигра покрай тази тема, е израз на тежък комплекс, който може да бъде сравнен с този, разделил през Възраждането българското общество на фили и фоби.

Димитър Ганев - политолог от Изследователския център ТРЕНД, е на мнение, че разделението на -фили и -фоби в обществото ни не присъства само по отношение на Русия. Руският патриарх според него е политическо лице, което изпълнява ясно поставена линия, вписваща се във външната политика на Руската федерация. Ганев допуска, че този акт е бил координирам с руското външно министерство или с президентсвото в Москва. Той припомни, че и патриархът и друг път е изпълнявал политическа или идеологическа функция. В този смисъл трябва да разсъждаваме за този акт на патриарх Кирил като за силно политическо послание.

Татяна Буруджиева - политолог, преподавател в СУ, изрази съгласие с Димитър Ганев по отношение на тезата му за "дълбоко промисления" акт на патриаршеското изказване. Според нея също реакцията на нашите политици не е била "на тази висота и с тази сила". Буруджиева напомни, че българските партии са създадени на основата на разделението между фили и фоби, взависимост от разделението на интересите.

Христо Панчугов - политолог, преподавател в НБУ, обърна внимание на абсолютната безпомощност на българските институции пред тази ситтуация. Липсата на каквато и да е реакция от институциите в продължение на седмица след като това се случи е причината обществото да говори за това, смята той. Хората, които са отговорни да дадат институционален отговор на руското послание, е трябвало да затворят темата. Според него "проблемът е в нежеланието на българските институции като цяло да се опитат да дадат смислена посока на българската държавност както във вътрешнополитическо, така и във външнополитическо отношение".

Страхил Делийски - политолог, преподавател в СУ - е на мнение, че "това не е ключов разговор за българското общество - какво е казал руският патриарх, каква е била ролята на една или друга армия в боевете на Шипка. Този разговор, според него, обслужва една консервативна политическа доктрина, каквато стои зад Путин. По думите му, в нея има ясно определена роля на църковния глава в политиката. Такъв похват, макар да се използва и от други страни, е непривично за нашето съвремие. В този смисъл политологът проявява разбиране към пасивността българските институции, защото в такива случаи им се налага да "артикулират позиции, които са далеч от непосредствения дневен ред на хората", които представляват.

Позициите на политолозите по другите горещи теми от последните седмици можете да научите от видеозаписа на предаването.

Резултати от допитванията

Горещите теми от последните седмици - думата имат политолозите
"Референдум" - 13.03.2018

РЕКЛАМА