Франсоа Трюфо Детските години на Трюфо преминават в търсене на път към околните, в борба и в крайна сметка в примиряване със сложната съдба на семейството му. Майка му го ражда твърде млада и до края на живота си не успява да намери общ език с...

Споделете с приятели


Франсоа Трюфо

Детските години на Трюфо преминават в търсене на път към околните, в борба и в крайна сметка в примиряване със сложната съдба на семейството му.

Майка му го ражда твърде млада и до края на живота си не успява да намери общ език с него. Нейният партньор Ролан Трюфо му дава името си.

Младият Трюфо намира убежище в книгите, а голяма част от времето си прекарва в киносалоните. Благодарение на критика Андре Базен той е освободен от изправителния дом, а по-късно и от затвора.

След сериозно любовно разочарование, се записва в армията и я напуска в разгара на войната в Индокитай.

През 1954г. с помощта на Базен написва първите си критични статии в списание "Кайе дю синема", в които заклеймява посредствеността на френското кино през 50-те години.

Първият му пълнометражен игрален филм "400-те удара"(1959) е представен на фестивала в Кан. Този филм поставя началото на Новата вълна във френското кино. Отчасти автобиографичен, той завладява със своята автентичност и с естествената игра на младия актьор Жан-Пиер Лео.

В творчеството на Трюфо се открояват две тенденции. Голяма част от филмите му са построени върху теми почерпени от личния му опит, но снима и филми по измислени сюжети. Вдъхновен от действителен случай "Нежна кожа"(1964) разказва класическа история на изневяра в стил Хичкок.

"Мъжът, който обичаше жените"(1977) разработва темата за обсебеното от любовта съзнание. "Зелената стая"(1978) е вълнуващ разказ за роднините и приятелите, които са ни напуснали. Страстен поклонник на литературата Франсоа Трюфо адаптира за киното няколко криминални романа - "Стреляйте по пианиста"(1960), "Булката беше в черно", както и романа на Анри-Пиер Роше "Жюл и Жим"(1961).

Филмът "Фаренхайт 450 градуса" е адаптация на научнофантастичния роман на Рей Бредбъри и разказва за сложните социални и психологически проблеми на общество, в което книгите са забранени.

През 1973г. Трюфо създава филма "Американска нощ", който напомня документален филм и е израз на любовта му към киното и вълнуващия живот зад кулисите.

Постигането на духовна и възрастова зрялост чрез опознаване на културните ценности е една от любимите теми на Трюфо, която той анализира във филма си "Джобни пари"(1976).

Жената е другия обект, който присъства в творчеството на Трюфо. Тя е безкрайно различна и неочаквана - може би дори мистична. Oтразява въображаемия образ, който мъжете си изграждат за нея. Тя е или безкрайно добродетелна или злокобна. И няма нищо чудно в това, че най-богатите и най-сложни женски роли са поверени на големи френски актриси като Жана Моро ("Булката беше в черно"), Катрин Деньов ("Сирената на Мисисипи"), Изабел Аджани ("Адела Ю.").

Когато умира на 52 годишна възраст, Трюфо е един от най-прочутите представители на новата вълна в световното кино. През 1980г. "Последното метро" получава "Сезар".

През 1962г. са публикувани разговорите на Трюфо с неговия колега Хичкок.

Автор: Златна Романова