Филмите „Рафаиловият кръст“ и „Роженската твърдина“ с награди от SILAFEST 2019
Поредни награди за документалистика донесоха на БНТ филми от поредицата „Олтарите на България“, продукция на РТВЦ Благоевград. На 11-то издание на Международния фестивал за туристически и екологични филми SILAFEST 2019, който се проведе от 1 до 7 септември 2019 г. във Велико Градище, Сърбия, филмът „Рафаиловият кръст“ получи наградата THE BEST ART TOURISM FILM, а „Роженската твърдина“ - наградата THE BEST RELIGION TOURISM FILM.
Журито на фестивала, председателствано от д-р Теренс Клифорд - Амос от Великобритания и с членове от Босна, Сърбия и Индия, селектира 57 от общо предложените 198 филма в конкурсната програма, сред които открои филмите на нашите колеги в категориите за филми за арт туризъм и филми за религиозен туризъм. В коментара си за продукциите на БНТ д-р Клифорд-Амос посочи, че това са: „Прекрасно разказани истории, където всяка дума и всеки кадър са на точното място, човек усеща атмосферата и копнее да посети тези места.“ Филмите са дело на един и същ творчески екип в състав: Румяна Ангелакова- режисьор, Красимир Кушев - сценарист, Светлин Миланов- монтаж, Методи Стоилков – оператор.
Във фестивала участваха продукции от Русия, Австрия, Естония, Иран, Индия, Азербайджан, Великобритания, Словения, Франция, Португалия и др.
„Олтарите на България“ - „Рафаиловият кръст“
Рафаиловият кръст - мъничкото сърце на Светата Рилска обител и днес тупти в учестен ритъм отвъд хоризонта на Царев връх. Като докосване до вечността. Каква е историята на най-красивия символ на духовното достолепие на народа ни, коя е легендата на монаха Рафаил, обезсмъртил името си чрез този шедьовър на миниатюрната дърворезба. За да се разказва от век на век тази, сякаш слязла от небесата, приказка от чемшир.
„Олтарите на България“ – „Роженската твърдина“
Чуждите нашественици и времето са били достатъчно силни, за да разрушат много от ценностите на Роженския манастир. И безсилни да го заличат завинаги. Затова усещането за цялостната съдба, духовна мощ и историята на българите, тук е неповторимо. Съдба - брулена, задушавана, стреляна, посичана. Духовност, летяла в зигзагите на времето, пропадала в пропастите му, обитавала и неговите върхове. И история, плътно прилепнала до кипналите в чудовищен катаклизъм земни маси, изваяни в стръмните мелове, но и разстлана в потъналите в южна растителност поляни. Трябва само да отворим една скъпа за нас врата. И днес върху нея са видими раните и белезите от блъскането с греди, от ударите с ятаган, чукове, камъни и следите от вражески куршуми.
