Емир Кустурица

Емир Кустурица

Творецът, гражданинът и... любимецът на Кан...

Гражданин на света, който не приема хора без граници...

История в полза на киното или кино в полза на историята...

Обвиняван в извличане на дивиденти от балканската действителност във филмите, който създава, Кустурица всъщност доказва, че принадлежи на времето, в което живее и твори...

ТВОРЕЦЪТ...

Да, филмите на Кустурица са инспирирани от времето и действителността, но това не е експлоатация на историята за личен успех, а катарзис. За да ти повярват, трябва да си го преживял...Във време на илюзии, предателство и войни, реалността е толкова богата на сюжети и герои, че би било друго предателство да създаваш научно-фантастични сюжети. Европа оценява балканския реализъм на Кустурица, докато отвъд океана на почит остава американската мечта, фантазиите с историята и катастрофите със същества от трети вид...Само някой европейски пришълец или натурализиран американски гражданин може да пресъздаде историческа действителност и дори да спечели "Оскар", ако разбира се историята не е американска...Кустурица не е просто оригинален и различен, той е част от историята...

Както пише писателят Джон Фаулз в един от романите си в есе, посветено на "Долината на благословените": "съвременният човек на изкуството е платен изразител на привидни чувства", но все пак "...по дяволите всичко онова въображаемо, което чрез образността си няма връзка с действителността"....

ГРАЖДАНИНЪТ

Враг на разделението в бивша Югославия, мразен от своите сънародници, Кустурица не се е връщал в родното Сараево от 1992 година. Променя името си от Емир на Неманя, според слуховете в подкрепа и доказателство на своя сръбски произход. Гражданин на свят, който трудно приема хората без граници, в изказванията си споделя, че е приключил с градовете и демокрацията. Прекарал 4 години в Ню Йорк, 10 в Париж и малко в Белград, сега за него това са само летища за кацане, а демокрацията е само вот за кметове. Кустрица мечтае да построи градове, в които да се избират гражданите, живеещи в тях.

Ангажиран емоционално и глобално със събитията и промяната в родината си , Кустурица обобщава: "250 години сме били мюсюлмани, но преди това сме били ортодокси, а всъщност сме сърби и религията не може да промени това..."

Реакциите на режисьора в политическия театър са искрени и спонтанни: през 1993 предизвиква Войслав Шешел, лидер на сръбския ултранационализъм, на дуел в сърцето на Белград при пълнолуние с оръжие по негов избор. Политикът отказва поканата с аругмент, че не би желал да го осъдят за убийството на творец; през 1995, по време на Белградския филмов фестивал, Кустурица напада лидера на новото сръбско дясно крило Небойша Пекич, чиято съпруга се опитва да го защити от ударите на Кустурица със своята малка чанта, подарък от Радован Караджич, лидер на босненските сърби. Явно актьорите си играят ролите, но сценарият е лош..Според Кустурица "голямата грешка на Милошевич е, че е наброявал сърбите до 250 милиона и не е имал две атомни бомби в джоба си" ...

ЛЮБИМИЯТ АВТОР В КАН

Роден на 24 ноември 1954 година в Сараево, Кустурица завършва филмова режисура във Филмовата академия в Прага /ФАМУ/ през 1978. Още докато следва вече е известен със свои късометражни филми: "Герника" печели Първата награда на Студентския филмов фестивал в Карлови вари. След дипломирането си режисира телевизонни филми в родния си град, Сараево. В сътрудничество със сценариста Абдулах Сидран успешно дебютира в игралното кино с филма "Спомняш ли си Доли Бел" /1981/ и заслужено печели "Златен лъв" от Филмовия фестивал във Венеция. Плод на последвалото им творческо сътрудничество е "Баща в командировка" /1985/ с първа "Златна палма" от Кан и номинация за чуждоезичен "Оскар". "Циганско време" /1989/ носи награда за режисура отново от Кан. Кустурица вече преподава филмова режисура в САЩ. Появява се и първият му англоезичен филм "Аризонска мечта" /1993, с Джони Деп и Фей Дънауей/, чийто сценарий на американския му студент Дейвид Аткинс печели "Сребърна мечка" в Берлин. Две години по-късно, горчивата сюреалистична балканска комедия по сценарий на Душан Ковачевич, "Ъндърграунд" /1995/ носи втората "Златна палма" от Кан. Така редом с Франсис Форд Копола, Били Оугъст и Шохей Имамура, Кустурица е един от четиримата режисьори, спечелили два пъти "Златна палма" в Кан. Член на журито през 1993 и председател на Голямото жури на Филмовия фестивал в Кан през 2005.

Автор: Златна Романова