Екзистенциалните емигрантства - вътрешни и външни

Предаване: Култура.БГ, 29.10.2018

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

"Въпреки че 35 години пазих мълчание, бях се отказал от писането, изведнъж разбрах, че нямам друг избор освен да напиша тази книга, защото самото минало го искаше", сподели Стефан Коспартов.

По думите му в дебютния си роман той не води битка срещу "времето, в което живяхме доста години".

"Просто исках да покажа съдбата на две поколения българи от гледната точка на хората, които са били жертва на тогавашното устройство", добави писателят.

За Захари Карабашлиев не може да се иска безпристрастност от човек, правещ художествена литература.

Той трябва да е пристрастен, това е част от литературата. Безпристрастни бихме искали да са историците, подчерта той.

Според него "емигрантството е състояние на духа".

То не се случва просто така. То не е чисто икономическо, нито само политическо. Често е културно, каза още Захари Карабашлиев.

Проф. Васил Мръчков сподели, че е имал възможност да остане в чужбина.

Аз съм предпочел да се завърна в България. Не съм имал дилема дали да се завърна, категоричен беше юристът.

За Мария Капари "този краен избор принадлежи на миналия век".

Ние живеем в един много по-свободен свят. Моето поколение е щастливо да пътува и да избира. Нашите паспорти няма черни печати. Така че за мен този избор не е така краен, не е окончателен. Той не е свързан с някакви генерални заключения, че повече никога няма да се върнеш или обратното - че никога няма да напуснеш България. Това дава много голяма свобода да бъдеш себе си, да работиш по начина, по който искаш, обясни Капари.

Според Деян Кюранов "трябва да направим ясна разлика между вътрешната емиграция като някаква форма на политически или културен протест срещу това, което ни заобикаля, трови и ни убива" и "това, което е абдикация от гражданско поведение и гражданска позиция".