Един крал в Ню Йорк

"По-скоро бих избрал да съм изпечен мошеник, отколкото бедстващ монарх"

Държава: Великобритания
Година: 1957
Времетраене: 115 минути
Един крал в Ню Йорк
За продукцията

Трагикомедия

Сценарист и режисьор: Чарлз Чаплин

В ролите: Чарли Чаплин, Доун Адамс, Джоан Инграм, Максин Одли, Джери Дезмънд, Оливър Джонстън, Клифърд Бъкстън, Винсънт Лоусън, Джордж Удбридж и др.

От телевизионна звезда до... "враг" на обществото

Детрониран и ограбен европейски монарх търси убежище в Ню Йорк, където постоянно се налага да отговаря на въпроси.

1950, Ню Йорк. Заради революция в страната си европейският крал Шадов е разорен и принуден да живее в Ню Йорк. Корумпираният му министър-председател е оставил хазната празна - депозирал всичко в американска банка и избягал в Южна Америка. За да се издържа, Кралят обикаля американските телевизионни канали като гостуваща звезда. Той бързо се превръща в атракция, но още по-бързо е заподозрян като "враг" на Америка, след като приютява 10-годишно бездомно момче, чийто родители са обявени също за "врагове". Този път Кралят не е е поканен, а е призован, да отговоря на въпроси - вместо в телевизионно студио, пред Сенатската комисия за антиамериканска дейност. Ситуацията е абсурдна, последиците - също..

"Един крал в Ню Йорк" е последният филм с главна роля на Чаплин и първият, сниман от него във Великобритания, след окончателното му напускане на Америка. Причината е започналият "Лов на вещици" в САЩ, с разпити и арести на лица, обвинени в "политическа нелоялност". Без доказателства или със скалъпени улики, под ръководството на шефа на ФБР - Едгар Хувър, тези "обвиняеми" попадат в Черни списъци за комунисти - "врагове" на държавата и обществото.

Създадената Сенатска комисия за разследване на антиамериканска дейност е от "Втората червена вълна на страха" в САЩ, наречена "маккартизъм" от името на сенатор Джон Маккарти, по чието предложение се извършва "чистката". "Първата червена вълна" е била след Октомврийската революция. Причината е американският страх от руски комунизъм. Този феномен не се разиграва само по време на Втората световна война, когато двете държави - САЩ и Русия - са съюзници. След края й страхът продължава в Студената война, която се оказва вечна.

С този филм Чаплин изобличава параноята и демагогията в американското общество през 50-те години на ХХ век. Самият той вече страда от "болестта" на времето. Десните партии и ФБР виждат в него достойна мишена за своите подозрения - богат чужденец с авторитет, без американско гражданство, чийто филми и действия - с послания за хуманизъм и радикални мерки, го оформят като "идеалния враг".

В края на 40-те години на ХХ век нападките зачестяват и през 1952г. Чаплин взима окончателното решение да замине и да се установи в Европа. Англичанинът с пари и слава е възмутен и обръща гръб на Съединените щати с думите: "Там те мислят за комунист дори ако слезеш с левия крак от тротоара". "Няма да се върна в Америка, дори и Христос да стане президент."

Създаването на първия му филм извън САЩ обаче е изпитание за режисьора и продуцента Чаплин. Той вече е 70-годишен и в продължение на 40 години се е наслаждавал на работата си в собствено студио, с постоянен екип и неограничено време, за да снима онова, което иска.

Сега трябва да работи по-бързо и в чужди студиа, всяка минута струва пари и филмът е завършен "рекордно" - за 12 седмици. /Но това изобщо не е рекорд, в началото на славата си Чаплин сключва договори за 6 филма на месец/. Някои дори "виждат" или нарочно търсят дефекти в тази бързина. Снимките на "Краля" са в Лондон, оператор е признатият тогава Жорж Перинал, но картината била оценена като "незадоволителна", за разлика от сценария, който обхващал всички слабости на американското общество - широкоекранните усмивки, телевизионните реклами, козметичната хирургия, социалните измами.

Чаплин заявява, че не е планирал да снима политически филм, а само онова, което е винаги е правил - да разсмива, но причината е доста потискаща. В историята жертвата е малкият Рупърт Макабий, призован от Анитамериканската комисия да назове имена, предавайки приятели на своите родители. За разлика от "Хлапето", болката на детския герой тук не е само физическа - от болести и глад, а морална. За ролята на детето, в последния момент, Чаплин избира своя най-голям син Майкъл, който държи на името си и отказва да се появи в надписите под друго име - като Джон Болтън например.

След години родителите му спорели кой е бил по-добрият актьор във филма - синът или бащата от фамилия Чаплин. Очаквано, "Един крал в Ню Йорк" не е разпространяван в САЩ, в продължение на 16 години . В Европа е приветстван като"суров нешлифован филм, който звучи по-убедително от беззъбите павирани истории"

*Златна Романова

Charlie Chaplin Official

"Толкова съм уморен от хората, който ме питат дали съм това или съм онова".

"Това е преходен период".

"Точно така и докато продължава, аз ще го прекарам навън..."

"Ваше Превъзходителство, първо и основно Вие трябва да отстоявате Вашите права и да изисквате имунитет, възоснова на кралските си привилегии.

"Имунитет срещу какво?"

"Точно това не знам и възнамерявам да разбера. Но ако ви зададат въпрос за 64 долара дали сте този, което сте или били ли сте комунист, Вие отново трябва да се позовете на вашите изкоренни права"

"Но това е абсурд".

"Много неща са абсурдни тези дни".

"По-скоро бих избрал да съм изпечен мошеник отколкото бедстващ монарх".

Награда за най-добър филм в Топ 10 от Дневниците на киното на Филмовия фестивал в Кан /1958/

Номинация "Сребърна лента" за оригинален сценарий на Чарлз Чаплин от Италианския национален синдикат на филмовите журналисти /1958/;