Един ден от живота на Орфей

Автор Тома Томов

Режисьор Дамян Петров

Оператор Мартин Димитров

Продуцент НАБЛЮДАТЕЛ

Тома Томов продължава да изследва архитектурата, нейните корени и знаковост в историята до откриване на "Духът на мястото".

За Париж е летището "Шарл дьо Гол", за Рим е статуята на Леонардо да Винчи от българския архитект Асен Пейков на входа на Международното летище. Българската столица още търси еманацията на своята душа в градския план.

Кое е мястото, с чието споменаване в съзнанието на всеки картата на света посочва София.

Женската скулптура на София, статуята на Самуил... не създават връзката с града, който диша. Има ли връзка проектирането с духовността и ежедневието в милионния град на България. Един ден от седмицата или ден в историята гради мащабното строителство днес. С архитект Христо Генчев и управата на столицата филмът наблюдава промяната и връзката с духовността. София има метро, нов терминал, нови комплекси, зали, настилки, алеи и множество бизнес-търговски центрове, но къде е нейният символ.

Докато арихтект Христо Генчев-син създава фасадите на проектите за Заха Хадид Архитектс и обмисля бъдещото остъкляване на Ларгото, баща му - известният градостроител на столицата Христо Генчев е основният радетел за спасяване на древните находки от Сердика при строежа на метрото. Христо Генчев-баща пророкува бъдещия избор на жена за кмет на столицата и оценява усилията на днешното управление, без да спестява разумните критики. Издава книгата "София, мислена в пространството и отвъд времето", която посвещава на съпругата си Елена, защото: "Харесвам столицата ни като собствената си жена, дори вече да не е толкова млада и хубава. Тук се чувствам свободен и връзката ни е много сантиментална".

София е град с история от две хилядолетия - през траки, римляни и следващи епохи, в които архитектурата закономерно е подчинена на управлението, идеологията и практичността. След Освобождението Часовниковата 40-метрова кула е съборена на входа на бул. "Дондуков", но промените са част от движението и единствената константа оттогава досега е, че булевардите са запазили ширината си от 28 метра.

Поредният опит за столичен символ вероятно е бил заложен във фигурата на Орфей от скулптора Крум Дамянов в метровръзката с летището. Спорен знак. Гръко-римският Орфей вече е толкова български, колкото и европейски. Парадоксално за мястото му е, че в мита Орфей не успява да изведе своята любима Евридика от подземието. Преди Софийския вече са открити: Орфей и Евридика от Георги Чапкънов в Смолян; Орфей и Родопа от Любомир Далчев в Смолян; Орфей в Кърджали; Орфей от Величко Минеков в Търговище.

Сред много архитектурни "Идеи за София" градът строи и още търси "Духът на мястото"

zr*