Джереми Айрънс

Елегантен и красив, най-английският актьор е роден на южното британско крайбрежие.

Джереми Джон Айрънс с псевдоним Краля, роден на 19 септември 1948г. в Коус, остров Уайт, Англия. Син на данъчния инспектор Пол Дъган Айрън и домакинята Барбара Ан Шарп, младият Джереми не проявява влечение към числата. На 13 години постъпва в колежа Шерборн, Дорсет, щастлив от възможността да се занимава с любимия си спорт - езда. Учи две години в Старата викторианска школа в Бристол и се присъединява към учебната театрална група, където трупа опит във всичко - от Шекспир до съвременни драми. Мести се в Лондон през 1971г. и поема всякакви ангажименти преди ролята на Джон Баптиста в хитовия мюзикъл "Годспел". Гради кариера на театралната сцена в Уест енд и дебютира на екрана в "Нижински" /1980/. В началото на 80-те прилича вниманието на света със звездната роля на Чарлс Райдър в тв адаптацията по романа на Ивлин Уо - "Завръщане в Брайдсхед"/1981/. Това е краят на избора и началото на стабилна артистична кариера. През 1984г., с дебюта на Бродуей в пиесата на Том Стопард "Истинското нещо"/с Глен Клоуз/, Айрънс печели театралната награда "Тони". Следват три главни роли в Кралския шекспиров театър. Работил е като сценичен работник, чистач по домовете, китарист на открито и градинар. Сред многото ангажименти в Лондон през 1987, Айрънс не може да бъде забравен като професор Хигинс в прочутия мюзикъл на Лоу и Лърнър "Моята прекрасна лейди"/по пиесата "Пигмалион" на Бърнард шоу/. За ролята си в "Близнаците" /1988/ на Дейвид Крьоненберг печели Наградата за най-добър актьор от Нюйоркската критика. След две години е носител на "Златен глобус" и "Оскар" за ролята на Клаус фон Бюлов в "Обрат на съдбата" /1990/, отново в партньорство с Глен Клоуз.

След кратък анулиран брак през 1969г. с Джули Холам, от 1978 е женен за Шиниъд Кюсак, с която заедно играят във "Водна земя"/1992/ и в постановките на Кралския театър. Баща на двама синове. Типичен островитянин, който посещава Лондон само веднъж годишно.

Запазена марка:

- взискателност, професионална етика, дисциплина и трудолюбие;

- богат и дълбок глас

ЗАД КАДЪР:

- изключителен ездач и добър скиор. Мрази готвенето, но обича градинарството и красотата на природата;

- собственик на /боядисания от него в розово замък/ Килкоу касъл в Каунти Корк, Ирландия, където актьорът е част от обществото на местните политици;

- участва в скеч "Хари Потър и тайната на тайните в Азербайджан";

- носи пръстен с печат и инициалите на баща му PDI /Пол Дъган Айрънс/;

- един от 9-имата носители на "Тройната корона" /с награди Оскар, Тони и ЕММИ/ за "най-добър актьор" в кино, театър и телевизия: "Оскар" за филма "Обрат на съдбата " /1990/, " "Тони" за пиесата "Истинското нещо" /1984/ и "ЕММИ" за дублиращ глас на "Великата война и формирането на ХХ век" /1996/; Другите короновани актьори са: Томъс Мичъл, Мелвин Дъглас, Пол Скофийлд, Джак Албертсън, Джейсън Робардс, Ал Пачино, Джефри Ръш и Кристофър Плъмър;

- кара Audi A6 Quatro, джет BMW и мотоциклет Ducati; притежава малък Morris, Honda 50 и Volkswagen Beetle;

- председател на журито на Филмовия фестивал в Сараево през 2007;

- един от първите сред знаменитостите с Червена лента в подкрепа на борбата със СПИН /1991/;

- поддръжник на английския футболен отбор "Портсмут";

- основен донор на Работническата партия през 1998;

- спонсор в обучението на британския актьор Стивън Менуъринг, докато учи в Италианската академия за театрално изкуство "Конти" /1999-2002/;

- някога признава в "Късното шоу" на Пат Кени по Ирландската телевизия, че едно от тайнитe му удоволствия е да рови в кофите за боклук за изхвърлени "съкровища";

СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ:

"Никога не съм бил пристрастен към играта и все повече разбирам, че работя, за да живея живота, който искам. Актьор като Ал Пачино живее, за да играе. Аз не съм сигурен в това, притежавам нещо като безпристраст(e)ност, чувство за липса на важност в това, което правя и то е здравословно".

"Във всеки случай, никога не съм доволен. Мисля, че щеше да е беда, ако някога бях доволен..."

"Филмовата индустрия е управлявана от счетоводителите в Холивуд и това е съвсем просто; всеки от нас има номер в техния компютър. Те могат да погледнат за Джереми Айрънс и да видят какво са спечелили последните ми пет филма. Искат да направят филм за 20 млн. долара и това е относително евтино. Ако Джереми прави 9, а режисьорът - 5, тогава е нужна водеща актриса и те търсят в списъците. Така протича кастингът. Нито един от филмите ми не е направил много пари."

"Остарявайки, поглеждаш назад и се опитваш да разбереш какъв си станал. Мисля, че най-важна в моето детство беше първата нощ, която прекарах в пансиона на седем години. Помня тази нощ и самотата. Също и разпадането на брака на родителите ми, когато бях на 15. Но в онази нощ на седем години почувствах, че нещо се е счупило и посветих живота си, за да върна това усещане към дома. Това е същото семейно чувство, което откривам в театъра и филмите. Всъщност, надявам се да направя филм по тази тема - нуждата от дом. Нямате дом, докато не се родят деца. И този дом е създаден от тях..."

"Искам да продължа да работя, затова не се тревожа от размера на героя - стига да е интересен, ще го направя. Напълно достатъчно е да правиш малки роли, по някакъв начин. Това означава, че внасям в дома повече и мога да се справя в моя живот."

"Това, което харесва камерата са очите, в които има живот и разказват история."

/за своя мотор "Дукати"/: "Ферари на две колела".

"Пея като актьор и танцувам като паток."

/за благотворителността/: "Ако трябва да плащаме данъци, така да бъде. Но не ги харечете за бомби, за Бога"

"Актьорите често се държат като деца и са възприемани като такива. Бих искал да съм пораснал."

/за Робърт де Ниро/: "Той е актьор от Школата на метода. По-лесно ще е да кажа, че е е много по-бавен от мен. Като човек Боб не обича да взима решения, а играта е цяла поредица от решения. Взимаш решение всеки път, когато играеш - да го кажеш така или иначе? Това, което видях аз, беше човек, изпробващ различни нива - отново и отново, докато нещо наистина проработи."

/за "Водна земя"- 1992/: "Открих работа за пари и нищо друго освен душевно разстройство. Винаги съм искал да работя с добри режисьори в материя, която ме интересува и ето какво се получи в действителност."

/за "Оскар" - 1991/: "Това е велико!".

/за образа на Родриго Борджия/: "Не искам да изглежда симпатичен. Искам да бъде противоречив образ, за който в един момент да кажете: "Господи, това е ужасно!", а в друг да си мислите: "Той е чудесен". Искам да пресъздам някой, който е нито черен, нито бял, като всеки от нас."

*Златна Романова