Дерсу Узала

Ловец - приятел на природата и пазител на тайгата.

14 години след "Дерсу Узала" на реж.Агаси Бабаян /1961/ се появява "Дерсу Узала" /1975/ на реж. Акира Куросава

И двата филма са заснети по мотиви от книгите на руския учен и пътешественик Владимир К.Арсениев за походите му из Усурийския край и срещата му с местен ловец. Разликите са в структурата на повествованието и дължината. Куросава снима историята в две части. Филмът представя забележителна експедиция в Сибирската тайга, където изследователят е напътстван и спасен от Дерсу Узала - добър, мъдър и смел човек, свързан планетарно с природата и негоден за градската цивилизация. Дружбата им е искрена и продължава при всяка нова среща...

За Акира Курсова филмът е първи на чужд език /не японски/ и след дълга депресивна пауза заради неуспеха на "Додескаден" /1970/. Поканен да снима в Русия съвместно с МОСФИЛМ, японският режисьор си спомня прочетените мемоари на пътешественика В.К.Арсениев и предлага да заснеме историята на стария ловец, носител на мъдрост, знание, опит, проницателност, умения за приспособяване и душевна доброта. Хуманистът Куросава описва наивния анимизъм на Дерсу, който разговаря с огъня, вятъра, водата и тигрите като с живи същества. В този космос всички са свързани помежду си с всемирни братски закони. Това братство занимава мислите на природния човек, това са всички обитателите в гората и водата, затова оставя храна в пустата хижа - за бъдещи гости. Посланието е ясно: без хармония с природата няма спасение за човека и света. Това обръщение към корените на човечеството и морала е представено с простота в мащабна картина за вечността.

"ДЕРСУ УЗАЛА" в архива на МОСФИЛМ

Биографична драма.

Русия, Япония, 1975г., 144 мин.

По пътеписите на В.К. Арсениев "В Усурийската гора" и "Дерсу Узала".

Режисьор Акира Куросава

В ролите: Максим Мунзук, Юрий Соломин, Светлана Данилченко, Михаил Бичков, и др.

"Оскар" и 7 награди...

"Оскар" за най-добър чуждоезичен филм /1976/

Златна награда и Наградата на ФИПРЕССИ за филма на Акира Куросава от Международния филмов фестивал в Москва /1975/;

Награда за най-добър чуждестранен филм от Съюза на испанските кинокритици /1976/;

Наградата за изкуство и експериментално кино от Националната асоциация на писателите и сценаристите в Испания /1977/;

Награда "Юси" и Диплом за разпространение на "Космосфилм" за широк екран от Асоциацията на филмовата критика във Финландия /1976/;

Награда "Давид" за най-добър чуждестранен режисьор на Акира Куросава и Специален "Давид" за качество на реализация на МОСФИЛМ от Италианските филмови награди "Давид ди Донатело" /1977/;

Награда за най-добър чуждестранен актьор на Максим Мунзук от Френската филмова критика /1978/;

Награда "Сребърна лента" за най-добър чуждестранен режисьор на Акира Куросава от Италианския национален синдикат на филмовите журналисти /1977/;

Първо място от критиката в Класацията за най-добрите филми на 70-те години, разпространявани на широк екран в Перу /1980/.

Усурийската тайга – 1902 г. Групата на Арсениев има задача да направи снимки на местността. Установяват се на лагер за пренощуване. През нощта пристига ловецът Дерсу Узала. Арсениев му предлага да бъде водач и той приема. Групата преминава през много препятствия. Дерсу спасява живота на Арсениев. Накрая се разделят, защото Дерсу отказва да живее в града.

1907 г. Капитан Арсениев отново оглавява експедиция в Усурийската тайга. Дълбоко в себе си се надява да срещне Дерсу Узала. И това се случва. Дерсу отнова води отряда.

Походът е тежък, вървят в мъгла, но Арсениев е спокоен – Дерсу Узала е с тях. Най-хубавите спомени на Арсениев са свързани с тази експедиция.

"Как може човек да живее в кутия?"

"Огънят е сърдит, гората гори от много дни. Огънят става гневен, страховит. Водата е гневна, страховита. Вятърът става гневен, страховит. Огън, Вода, Вятър. Три могъщи същества".