Дъщерята на Клио

Документален филм

Сценарий: Иван Гарелов
Режисьор: Дамян Петров
Оператор: Цветан Недков

"Дъщерята на Клио" е много личен разговор с писателката Вера Мутафчиева - сред мълчанието...

Далеч от суетата и съмненията, след всички дни на устрем, на триумф, разочарования и съкрушения, след хиляди страници история, научни трудове, романи, последвани от дълги години в мълчание, проф. Вера Мутафчиева е приела поканата на журналиста Иван Гарелов за среща и открит разговор и естествената й реакция е:

"За какво да говорим? Няма защо да пълним въздуха със шум"...

ИНТЕРВЮ С ВЕРА МУТАФЧИЕВА

В тишината се редят кратки въпроси с ясни отговори:

ВЪПРОС: Защо Вера Мутфачиева избира специалността "Османистика"?

ОТГОВОР: "Османистиката се превърна за мен в спасителен пояс".

Вера Мутафчиева се интересува от историята на народите и хората, които са недоволни от своето настояще, но я тълкуват прекалено опростено: "Какво значи да си ревизионист. Самото развитие на науката означава постоянно да я ревизираш, иначе защо си там?"В.Мутафчиева

ВЪПРОС: Какво се случва през турското робство?

ОТГОВОР: "Липсата на динамика у нас се дължи на преживения "политически рахат".

Вера Мутафчиева пояснява историята в мащаби: "Пет века България е извън мрака, завладял Европа - без отдаване на войници, без крепостно право, тя е на собствена земя със собствен имот, имало е свободен пазар през цялото време, докато другаде крепостните са вдигали въстания, за да си освободят селото и пазара. Крепостното право е големият бич на времето. Затова, че те пази от разбойници, феодалът те експлоатира - 6 дни седмично. По онова време в Австрийската империя ангарията е била 6 дни седмично, а тук - 3 дни годишно. Селянинът е стопанин, пазарът е на половин ден разстояние, може да изнася, да пътува"...В.Мутафчиева

ВЪПРОС: Каква е историята за Левски и Димитър Общи?

ОТГОВОР: "Историкът е наясно с колективното мислене, но Комитетът е този, който издава обира на хазната и никому не прави впечатление, че "Общи" е обесен преди Левски - като мадзинист (с типично за народоволците в Русия поведение), за да привлече вниманието към едно движение и неговите размери, но никой не го забелязва - "слага си главата в торбата" и е обесен по бързата процедура". И двамата залагат на две тактики, типични за революциите на народоволците и не може да се говори така "с лека ръка" за предателство.За да сме търпели пет века, значи е можело да се търпи".В.Мутафчиева

ВЪПРОС: Как се оправя Вера Мутафчиева през Възродителния процес?

ОТГОВОР: "Изсулих се".

През този период Вера Мутафичева, както сама го определя, се "изсулва" или се държи "двулично". Бяга в "Белетристиката", защото колегите "историци" не биха повярвали в отговора й на въпроса им: "Колко турци има в България?"...

ВЪПРОС: Какво е спасението й в белетристиката?

ОТГОВОР: "Случаят Джем" ми беше състезателният кон и така си остава".

Темата е близка на Вера Мутфачиева във времето и преломна за историята на континента. Всъщност "унгарските събития" я насочват и разкриват фактите, че "никой на Запад не се интересува от Европа на Изток" . Излизат малки "кахърни" книги, които са избутвани от "голямата правда", но е създадено едно настроение, което не може да бъде избърсано. "Човек, ако не пише, за да каже нещо друго, то няма защо да пише". В.Мутафчиева

ВЪПРОС: Какво е мястото на българската интелигенция?

ОТГОВОР: "Интелигентът винаги е бил под прицел навсякъде, защото той има публика".

Вера Мутафчиева оценява, че българската интелигенция през годините се справя тогава, когато има собствена цел - обучение в чужбина, търгове за даскали, защото всяко село иска да си има "по-учен" човек. Създава се Българската преса и Българското книгоиздаване. Заключението е: "Свършили са си работата хората". В.Мутафчиева

ВЪПРОС: Каква е нейната оценка за "прехода"?

ОТГОВОР: "Историкът получава възможност да не се изненадва на нещо, което очаква, и то се случва".

В този смисъл Вера Мутафчиева не е разочарована и добавя: "Иначе нашият "преход" не е кой знае каква историческа промяна, случва се бавно, а не бързо и категорично, защото българите така искат". В.Мутафчиева

ВЪПРОС: Каква е нейната благодарност?

ОТГОВОР: "Виж колко е тихо тук!"...

Вера Мутафчиева благодари на хората, които ся а подкрепяли във времената, когато е било опасно дори да признаеш помощта си.

ВЪПРОС: Как вижда края?

ОТГОВОР: "Колко е хубаво всеки ден да научаваш нещо ново".

Тъгата на Вера Мутафчиева ще бъде по новостите, които няма да научи, защото сега хората имат възможност постоянно да бъдат информирани. За другото е наясно: "Смъртта е влак, който закъснява, но е сигурно, че ще пристигне".

*ZR

Вера Мутафчиева е родена на 28 март 1929 г. в София. Литературният й дебют е в началото на 60-те години на ХХ век, с исторически очерци за епохата на Османската империя. Има над 30 книги с многобройни издания в България и преводи на десетки езици в чужбина. "Случаят Джем" и "Летопис на смутното време" са обявени за класика. Сценарист е на първата българска суперпродукция "Хан Аспарух".

Вера Мутафчиева в Мемориален сайт