Дългият път към дома

Днес България е единствената страна - член на ЕС, донор на деца за осиновяване в чужбина.

През 1993г., като бебе, Илия е оставен от майка си в сиропиталище за международно осиновяване . Сцената на раздялата е запечатана в архивен репортаж. Двайсет години по-късно младият френски гражданин пристига в България, за да се срещне с биологичната си майка и своите седем братя и сестри. Разказът е за тези срещи, изпълнени с емоции, почуда и недоверие - изненада и сблъсък на култури.

"Нашият герой има късмета да е осиновен от една прекрасна жена, французойка, която го подкрепя и всъщност тя беше двигателят на целия този процес и тя беше човекът, който го искаше не по-малко от него, просто защото си даваше сметка колко това му е необходимо. Понякога този път може да продължи цял живот и по принцип е завинаги, той има начало, но е безкраен", коментира режисьорът Боряна Пунчева.

Темата поставя въпроси и за съдбата на Бранимира-Брани, Джон-Петко, Натали-Данка и Дозеф- Боян, Мария и Диян, които са осиновени в чужбина през последните години пред очите на филмовия екип и пред обектива на камерата.

Документален филм.

България, 2013г., 70 мин.

Сценарии: Юрий Дачев, Татяна Гранитова, Боряна Пунчева

Режисьор Боряна Пунчева

Оператор Цветан Недков

Продукция "Синемаскоп – И. Ничев"

С подкрепата на ИА "Национален филмов център"