РЕКЛАМА

Референдум | Да се облекчи ли вносът на работници от страни извън ЕС? | Части от предаването - 5

Да се облекчи ли вносът на работници от страни извън ЕС? 01:09:08

БНТ 1 | 20.02.2018 | Референдум

Да се облекчи ли вносът на работници от страни извън ЕС?

Да се облекчи ли вносът на работници от страни извън ЕС?
Коя тенденция е по-силна през последната година 00:00:10

БНТ 1 | 20.02.2018 | Референдум

Коя тенденция е по-силна през последната година

Коя тенденция е по-силна през последната година
Какъв ще бъде ефектът от облекчаване вноса на работници от страни извън ЕС? 00:00:10

БНТ 1 | 20.02.2018 | Референдум

Какъв ще бъде ефектът от облекчаване вноса на работници от страни извън ЕС?

Какъв ще бъде ефектът от облекчаване вноса на работници от страни извън ЕС?
Очакван ефект от облекчаването вноса на работници от страни извън ЕС 00:00:10

БНТ 1 | 20.02.2018 | Референдум

Очакван ефект от облекчаването вноса на работници от страни извън ЕС

Очакван ефект от облекчаването вноса на работници от страни извън ЕС
Подкрепяте ли облекчаването на приема на работници от страни извън ЕС? 00:00:10

БНТ 1 | 20.02.2018 | Референдум

Подкрепяте ли облекчаването на приема на работници от страни извън ЕС?

Подкрепяте ли облекчаването на приема на работници от страни извън ЕС?


Тази вечер в студиото на "Референдум" сблъскахме аргументи "за" и "против" наемането на чужди работници у нас. Работодателите искат разрешителните за това да са поне за две години, а не за една, както е до момента. Утре в парламентарната Комисия по труда и социалната политика трябва да се обсъждат и гласуват промени в Закона за трудовата миграция. Какви са аргументите на бизнеса и какви резервите на синдикатите? Как икономисти и бивши социални министри гледат на тенденцията за наемане на чужда работна ръка у нас вижте в дискусията в предаването.

Основният въпрос, по който Алфа Рисърч тества обществените нагласи днес звучи така: Подкрепяте ли облекчаването на условията за привличането на работници от страни извън Европейския съюз? В края на дискусията отново зададохме същия въпрос на същите хора, за да проверим има ли промяна на мнението им. Още данни и допитвания по темата, направени специално за предаването ни тази вечер, видяхме и коментирахме в студиото.

В подкрепа на по-лесен режим за наемане на чужденци от страни извън Европейския съюз беше гостът ни Любомир Станиславов, изпълнителен директор на Българския автомобилен клъстер у нас.

Против идеята се обявиха от синдикатите. Пламен Димитров, президент на КНСБ също беше гост в "Референдум.

В студиото бяха и двама бивши социални министри - тази вечер на различни позиции. Христина Христова, част от екипа, предложил промените в закона, в момента съветник на вицепремиера по икономическата и демографската политика Валери Симеонов. Наш гост беше и Иван Нейков, директор на Балкански институт по труда и социалната политика

Най-потърпевши от липсата на кадри казват, че са в туризма. В студиото беше Атанас Димитров, председател на Браншовата асоциация на ресторантьорите и член на Асоциацията на хотелиерите и ресторантьорите у нас.

В студиото беше и проф. Ганчо Ганчев от Института за ново икономическо мислене и преподавател в Стопанския факултет на Югозападния университет "Неофит Рилски".


Арх. Любомир Станиславов посочи, че автомобилната индустрия е най-бързо развиващата се в момента в България. Работниците, които се търсят в автомобилната индустрия, не се наемат за заплати в размер на 250 евро, а за много по-големи и това е лесно проверимо. Има желаещи българи да работят такава работа, каза той, но за автомобилната индустрия се търсят вече висококвалифицирани хора. За последните 4 години броят на заетите от 10 000 човека е нараснал на 40 000. Той открои, че очакванията са този ръст в следващите години ще се утрои и ще бъдат необходими нови между 40 и 50 000 души. Тези хора не съществуват на пазара на труда.

Пламен Димитров беше категоричен, че синдикатите не са против вноса на работна ръка, стига това да се случва по правилата и по законите както на страната, така и на ЕС. Освен това, дошлите на нашия работен пазар, да не правят дъмпинг на българските работници или на други такива чуждестранни, които се намират вече на нашия пазар и са установени като условия на работа и нива на заплащане. По думите му няма нужда от

някакво специално улесняване на вноса на кадри у нас.

Според Христина Христова най-напред трябва да признаем имаме ли проблем в България. Признаването на проблема означава стъпки и за неговото решаване. Държавата е в трудната позиция, но и много отговорна роля - от една страна да защити правата на своите граждани на пазара на труда, от друга страна - да създаде условия за развитие на икономиката, защото всички ние очакваме икономиката да произведе този БВП, с който да подобряваме качеството на живота, на образованието и здравеопазването. И от демографската ситуация ние имаме проблем на пазара на труда.

Иван Нейков подчерта, че този спор е обърнат към вчера, а не към утре. Един собственик на сто декара малини има два избора как да ги обере. Единият вариант е да намери свободна работна сила наоколо и да им осигури ежедневен транспорт, като не е наясно колко ще й плаща, а другият - да си купи един малинокомбайн и с него да си обере по-бързо и по-качествено продукцията. Всички предприятия, компании, държави, които излязоха от кризата и произвеждат повече отпреди кризата, го произвеждат с по-висококвалифицирани, но по-малко работници заради новите технологични решения.

Атанас Димитров заяви, че най-важното нещо е да квалифицираме и образоваме хората, но в тези 25 години ние платихме влизането в ЕС с най-скъпото, което имаме, а именно квалифицираната работна ръка. Образоваме млади хора, плащаме с парите на данъкоплатеца образованието и ставаме свидетели на това как младежта още в 7, 8, 9 клас изучават два-три езика с една мечта - бързо да се спасят от България. Ние трябва да предприемем стъпки тези хора да остават у нас, но пътят на свободния пазар е такъв, че хората бягат от ниско заплащане към по-високо такова. Ние сме една слаба икономика, която в момента плаща именно тази цена. Вторият основен проблем освен миграцията, е демографията, категоричен беше той.

Проф. Ганчев се съгласи, че основната мотивация за това младите хора да напускат страната е по-високото заплащане навън. Ако бизнесът иска да помогне на българите да останат в страната си, най-пряката стратегия е да провежда политики, които да дават възможност за работни места с високо заплащане, с висока норма на добавена стойност. В крайна сметка производителността на труда, от която зависи заплащането е резултат до голяма степен от стратегията на бизнеса, тъй като от него зависи в какви технологии какви инвестиции ще направи и респективно какви работни места ще предложи и какви заплати.

Да се облекчи ли вносът на работници от страни извън ЕС?
"Референдум" - 20.02.2018

РЕКЛАМА