РЕКЛАМА

Още от деня | Д-р Андреева: Пациентите у нас може би плащат най-много от джоба си в целия ЕС | Части от предаването - 4

Прокурорски номинации и изборни промени 00:39:52

БНТ 1 | 23.07.2019 | Още от деня

Прокурорски номинации и изборни промени

Прокурорски номинации и изборни промени
77 години от разстрела на Вапцаров 00:09:05

БНТ 1 | 23.07.2019 | Още от деня

77 години от разстрела на Вапцаров

77 години от разстрела на Вапцаров
Стратегията на управляващите, атаката на опозицията 00:19:17

БНТ 1 | 23.07.2019 | Още от деня

Стратегията на управляващите, атаката на опозицията

Стратегията на управляващите, атаката на опозицията
 Д-р Андреева: Пациентите у нас може би плащат най-много от джоба си в целия ЕС 00:09:42

БНТ 1 | 23.07.2019 | Още от деня

Д-р Андреева: Пациентите у нас може би плащат най-много от джоба си в целия ЕС

Д-р Андреева: Пациентите у нас може би плащат най-много от джоба си в целия ЕС

Поредната идея, която се обсъжда е за промяна в начина, по който да се финансира извършваната дейност в здравеопазването. Това е едната част на проблема - дали там се налага и каква трябва да бъде промяната. Ако говорим за промяна в здравния модел, трябва да коментираме какви лечебни заведения да има, къде да бъдат разположени, какъв тип дейност да извършват те и най-важното - качеството на дейността, която предлагат на своите пациенти и условията, при които работят лекарите и специалистите по здравни грижи, това заяви д-р Таня Андреева, бивш здравен министър, гост в студиото на "Още от деня".

Що се отнася до промяната на финансирането, първо трябва да бъде зададен въпросът защо е необходима тя, каква е крайната цел, която министърът и екипът, предложил тази поредна идея, искат да постигнат, подчерта д-р Андреева.

Д-р Таня Андреева, бивш здравен министър: За мен е погрешна по принцип философията на всеки 6 месеца да се представя някаква поредна идея за промяна във финансирането. Очевидно е, че трябва да има промяна във финансирането. В повечето добре развити европейски държави процентът от брутния вътрешен продукт, който се отделя за здравеопазване надвишава 7, 8, 10, във Франция е 15%. Очевидно е, че това е тенденцията, защото медицината е скъпа дейност, скъпа наука с много модерна апаратура, изисква непрекъснато учене и усъвършенстване от страна на екипите.

Тя обаче се обърна към министъра на здравеопазването с въпроса дали с последния модел, който той предложи, ще се постигне ли увеличението във финансирането на системата?

Бившият здравен министър обясни, че новата идея залага на това, че тези 8%, които осигуряващите се внасят и които държавата плаща за определени групи, вместо с тях да работи един платец, какъвто в момента е Здравната каса, ще се разпредели на повече платци. Това по същество не променя параметъра на сумата, с която работи здравноосигурителният модел. "Така че, ако искаме да влязат повече финанси в системата, или трябва да има допълнителни доплащания, или през доброволното здравно осигуряване, или то да бъде през плащане "кеш", което, според мен, е най-лошият модел, защото в ЕС може би няма държава, в която е толкова голям процентът на директните плащания от джоба на пациентите", посочи д-р Андреева.

Д-р Таня Андреева, бивш здравен министър: Това, че трябва да влязат допълнителни средства в системата е безспорно. Друг е въпросът, че трябва да се седне, да се направи един сериозен анализ на практиките поне в Европейския съюз, да се види какво би работило в България, да се направи анализ на резултата - като искаме да направим нещо с каква цел го правим, какво искаме да постигнем след 10 или 15 години по този начин. Да се оцени рискът, който всяка една промяна носи и да се изработят механизми, по които този риск да се управлява, да се контролира.

Тя посочи, че има опасност след време някой от фондовете да фалира, а хората да останат с неплатена дейност. Д-р Андреева обясни, че има идея за гарантиране на фонда, но добави, че "частните фондове имат т.нар. актюерни сметки. Не можеш да кажеш на един частен фонд, че му предоставяш една сума пари, с които той е длъжен да покрие всичко, което е извън обхвата на Здравната осигурителна каса".

Д-р Андреева заяви, че Касата може да гарантира на лечебните заведения, с които е сключила договор, че ще заплати дейността, която те извършват. "Освен това Касата, и в лицето на държавата, гарантира, че ако тези средства не стигнат, може да се вземат от резерв, може да се актуализира бюджетът на НЗОК, ако той не е много прецизен, но зад това стои държавата", подчерта тя.

Д-р Андреева: Пациентите у нас може би плащат най-много от джоба си в целия ЕС
"Още от деня" | "Прокурорски номинации и изборни промени" - 23.07.2019

РЕКЛАМА