Бялото слънце на пустинята

Само мираж може да го спаси - сам в пустинята с девет жени!

Червената армия организира акция "Освобождаване на жените от Изтока". Демобилизиран войник получава нова задача - да охранява  харема на опасен бандит в пустинята...

"Бялото слънце на пустинята" е филмът, който мнозина знаят наизуст. Този, който по традиция, руските космонавти гледат преди излитане от Байконур. Класика, която продължава да живее - с музика, остроумие и цитати.

Филмът е в архива на МОСФИЛМ.

Трагикомедия.

Русия, 1970г., 85 мин.

По писмата на Марк Захаров.

Режисьор Владимир Мотил

В ролите: Анатолий Кузнецов, Павел Луспекаев, Спартак Мишулин, Кахи Кавсадзе, Раиса Куркина, Николай Годовиков, Татяна Федотова, Муса Дудаев

Държавна награда за целия филмов екип /сценарист, режисьор, композитора, актьори/ от Руската федерация /1997/;

Награда от Ленинския комсомол на Ибрахим Беков за сценарии на филмите "Бялото слънце на пустинята" и "Повест за чекиста" /1979/

Гражданската война е свършила. След дълго отсъствие Фьодор Сухов пътува към дома и любимата жена в Русия през пясъците на Туркестан, но среща отряд червеноармейци, които преследват бандата на Черния Абдула. Командирът на отряда възлага на Сухов да спаси и опази жените от харема на Абдула, които бандитът е твърдо решен да избие, преди да избяга зад граница. Войникът Суков поема задачата, но тя се оказва по-трудна, отколкото си е представял. Животът на девет жени зависи от това дали той самият ще оцелее в пустинята. Заобиколен от опасности, единственото, което го крепи е мисълта, като  мираж в червено, за собствената му жена,  на която Суков всеки ден пише писма...

Златна Романова