Брус Уилис

Уолтър Брус Уилис е роден на 19.03.1955г. в Западна Германия, където баща му служи като офицер от Американската армия. През 1957 г. семейството се връща в САЩ и се установява в Ню Джърси. Брус е буйно дете, с не много добър успех в училище, но е активен член на училищната театрална трупа. Увлича се от соул музиката и свири в малък оркестър. След завършване на гимназията опитва различни професии и така плаща таксите за театралното си обучение в Държавен колеж в Монклер. През 1977г. заминава за Ню Йорк с категоричното решение да стане актьор. В началото работи като барман в кафене в Манхатън.

Напорист и чаровен, той определено притежава актьорски талант. И през лятото на 1979г. започва с роли в спектакли на малки театри, в телевизионни реклами и дори се появява в "Първородният грях" (1980) и "Присъдата" (1982). Късметът му се усмихва едва когато агенция "Триада" го избира от няколко хиляди кандидати за роля в телевизионен сериал . През 1985г. Уилис е в Лос Анджелис на други пробни снимки, но не е одобрен. Тогава решава да си опита късмета и се явява на последната дата от кастинга за "Съдружници по неволя". Избират го между 3000 кандидати. Ролята на дръзкия детектив Дейвид Адисън е създадена точно по негова мярка - с енергия, буен нрав и необикновено чувство за хумор. Оказва се отличният съперник в словесните битки на вече известната Сибил Шепърд. Още на следващата година дебютира в игралното кино с комедийна роля във филма на реж. Блейк Едуардс "Среща с непозната".

Този път негова партньорка е секс-символът Ким Бейсингър. В следващия филм на Едуардс - "У дома"(1989), Брус е завърналият се от Виетнам американски войник. Филмът, който го издига на върха и с място сред 10-те най-скъпоплатени актьори в Холивуд, е "Умирай трудно I" и последвалите продължения. Брус Уилис вече е познат под образа на Джон Маклейн - нетипично ченге с безразсъдна смелост, лют хумор и много ексцентричност. "Умирай трудно" пълни киносалоните не само в САЩ. През 1991, само за една година, Уилис успява да се снима в четири продукции - "Последният бойскаут" на Тони Скот, "Хъдсън Хоук" на Майкъл Леман, "Били Батгейт" на Робърт Бентън и "Убийствени мисли" на Алън Рудолф. В "Няма балами"(1994) е привлечен от възможността да работи с един от любимите си актьори - Пол Нюман, както и от романа на Ричард Русо.

Постепенно актьорът се издига в холивудска "звезда". Всеки нов филм става събитие. Влиза във високобюджетни фантастични продукции - "12 маймуни" (1995) и "Петият елемент" (1997). Художествен и комерсиален успех се срещат в "Криминале"(1994) на Куентин Тарантино: "За мен той е единствената съвременна звезда, която ми напомня за актьорите от 50-те: Алдо Рей, Ралф Мийкър, Камерън Мичъл, Брайън Кийт и в известна степен - Робърт Мичъм , за всички тези мъжаги от епохата. Той притежава същата закалка".

Авторитетът расте с цифрите, особено с "Армагедон" (1998) и "Шесто чувство" (1999). Следва "Закуска за шампиони"(1999) с критичната роля на звезда, която търси своята идентичност сред болезнените неудобства на професията - съмненията, отчуждението и досадното присъствие на медиите. През 2000г. се снима в "Хлапето", а година по-късно в екшъна "Бандити" /2001/. Връща се в комедията "Още 10 ярда"(2004) след "9 ярда" (2000) и продължава към "Умирай трудно 6"....

"Винаги съм харесвал герои, които имат проблеми за разрешаване. Точно това ме привлича, когато отивам на кино. Предпочитам филми, в които обикновени хора са предизвикани от необикновени обстоятелства".