Бобърът

Играчка срещу депресията за спасение, което убива...

Отчаян управител на фирма за играчки избира кукла-марионетка, с която дава свобода на вътрешния си глас.

Срещата с демоните "работи" за Гибсън.

Режисьорката Джоди Фостър подава ръка на приятеля и актьора Мел Гибсън с трагикомедия в сянка на проблемите в личния му живот и успява да защити своето послание с най-добрата му изкупителна роля в сбор от всички качества на актьора срещу недостатъците на предишните му герои. Гибсън винаги търси антиизява от дъното към повърхността, провокиран от героизъм, мечта, божествена загадка или просто една кукла - от актьора-герой в "Лудият Макс" и "Смъртоносно оръжие" до режисьора-герой на "Смело сърце" ,"Човекът без лице" "Страстите Христови" и "Апокалипто"... С "бобъра" Гибсън бяга от себе си, за да се намери и ако не успее, все пак ще покаже един от най-странните начини в най-приятелския филм.

Драма.

САЩ, ОАЕ, 2011г., 91 мин.

Режисьор Джоди Фостър

В ролите: Мел Гибсън, Джоди Фостър, Дженифър Лорънс и др.

Управител на голяма фирма за играчки, Уолтър Блек е в депресия и през голямата част от деня спи. Състоянието му влудява семейството.  Преданата съпруга Мередит е способна да изтърпи и следващото му предизвикателство, когато Уолтър започва да се грижи за играчка-бобър, с която разговаря, за да повдигне духа и престрои живота си. Бобърът е неговият вътрешен глас, коректив и дистанция от света. Въпреки съпротивата на семейството,  Уолтър не се отказва от компанията на своя лечител и официален говорител - напротив, продължава публично да общува чрез него, представя го в компанията, заменя производството с дървени детайли, дава интервюта и скоро се превръща в световен феномен. Междувременно синът му Портър се изявявя със своя талант в писането на речи за съучениците си. Поредната молба от новата му гимназиална любов води до неприятности в творчеството. За Уолтър след спасението и славата идва отмъщението. Бобърът може да си отиде само и заедно с ръката му. Ситуацията се връща и обръща...

Златна Романова

"Стигаме дотам, откъдето, за да продължим, трябва да изтрием плочата. Виждаме себе си като затворени в кутия, няма значение как се опитваме и бягаме - самопомощ, терапия, дрога - просто потъваме все по-дълбоко надолу. Единственият начин наистина да разчупим кутията е да се отървем от всичко накуп, което първо сме изградили. Ако хората наоколо вредят на духа ти, кой се нуждае от тях? Съпруга ти се преструва, че те обича, синът ти не може да те понася. Избави ги от тяхното нещастие. Да започнеш отново не е лудост. Лудост е да си отчаян, движейки се наоколо полусънен и вцепенен ден след ден. Лудост е да се преструваш на щастлив. Да се преструваш, че нещата са такива, каквито трябва да бъдат през остатъка от изтичащия ти живот. Целият потенциал, надежда, всичката радост, чувства, страст, които този живот е изсмукал от теб. Протегни се и го грабни обратно от кръвосмучещата тълпа..."

"Добър ден, дипломанти, мъртви поети, бъдещи Айнщайновци и всички други между тях. Днес аз съм тук, за да ви съобщя, че сте били лъгани. Нашите родители, учители, доктори са ни лъгали. И това е точно същата тази лъжа в четири думи: "Всичко ще бъде наред".

"Чаках толкова дълго тази лъжа да стане истина, че накрая платих на друг да я каже вместо мен..."