Българката анимация след 1989 г.

Предаване: Лачените обувки на българското кино - анимационните филми, 25.06.2017

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

Аниматори от средното и по-младо поколение продължават духа на фестивалното и авторско кино, донесло престижа на българската „школа”. Владимир Шомов, Витко Боянов, Владо Шишков и Лъчезар Иванов работят и при новите условия. Анри Кулев не забравя анимацията, въпреки ангажиментите си в документалното и игралното кино. В края на 90-те „Десетият кръг” на Анна Харалампиева печели фестивала в Билбао – във филма кошмарите на деветте кръга на ада бледнеят пред безнадеждната реалност. В началото на века Андрей Цветков взема последователно два „Златни ритона” с „Дребосъкът” и „Акватория”, неговият „Черно на бяло” по сценарий на Боян Биолчев се връща с награда от Анеси. Цветков улавя духа на Фелини във „Фелиничита” – един от високите артистични примери от последните 25 години. В тях твори активно и напусналата ни без време Цветомира Николова – ще запомним нейния „Урок по левитация” и особено изящния „А + Е”. Със сатиричните си миниатюри продължава Господин Неделчев – Дидо, неговият „Мухата” тревожи съвестта и ценностите на българина от времето на прехода. С космополитни теми и модерен почерк работят Весела Данчева, Иван Богданов и техният „Компот колектив” от млади артисти. Проектите им „Баща”, „Анна Блуме”, „Щрих и стих” и „Пътуваща страна” носят европейско качество и надежди за бъдещето на анимацията ни. Последният „Златен ритон” за анимация е „Любов с превалявания” на Андрей Кулев и Ася Кованова. Символично сценарият е на един доайените на „школата” Христо Ганев. Заглавието също е символично – срещу „преваляванията” на пазара, отговорът е любов към анимацията.