"Обичам издигането. Не постигам нищо, докато не съм ангажиран"


Споделете с приятели


"Харесвам всичко, което е триизмерно, всичко, в което мога да повярвам - дори да е фантастично, сюрреалистично или от друга планета".

Бенисио Монсерат дел Торо Санчес, роден на 19 февруари 1967г. в Сантурсе, Пуерто Рико.

Индианското му име, на езика на племето "пикани", означава "всички говорят за него"

Любимият на публиката харизматичен актьор се появява в средата на 90-те. Печели вниманието с ролята на конфликтния, но изкоренно честен мексикански полицай в "Трафик" /2000, реж. Стивън Содърбърг/. Дел Торо е син на семейство адвокати - Густафо и Фауста Санчес дел Торо. След смъртта на майката, с баща му се преместват във ферма в Пенсилвания. Баскетболен играч, с интерес към актьорството, Дел Торо решава да последва семейната традиция като студент в Калифорнийския университет в Сан Диего. Но страстта към играта се оказва по-силна и скоро попада в Школата на Стела Адлер в Лон Анджелис , а после и в Ню Йорк. Известно време заблуждава своите родители, че посещава бизнес курсове, страхувайки се да не ги разочарова. В края на 80-те са първите му телевизионни изяви, сред които са участие в епизод от "Маями вайс" /1984/ и минисериала "Нарковойни: Историята на Камарена"/1990/. Пътят към големия екран изминава бавно, докато стигне ролята на коварния гангстер Дарио в историята на Джеймс Бонд от "Упълномощен да убива" /1989/. 21-годишен, Бенисио дел Торо е най-младият актьор, участвал някога в сагата за Бонд. За съжаление, потенциално филмът е белязан с провал и е една от най-разочароващите реализации в поредицата при тогавашната лятна конкуренция.

Следващите години Дел Торо създава достойни роли в по-малко забележими филми като "Индианският бегач" /1991/, "Кристофър Кълъмбъс: "Разкритието" /1992/ и "Пари за нищо" /1993/. След забележките на критиката за "Безстрашен" /1993/ и "Китайска луна" /1994/ идва Годината на Бенисио - 1995 -та, с ролята на тайнствения гангстер в носителя на "Оскар" - "Обичайните заподозрени"/1995, реж. Брайън Сингър/. Верен на своя независим дух, Дел Торо отново е извън шаблона като хладнокръвния гангстер Гаспър в "Погребението" /1996, реж. Абел Ферара/. Следва образът на Бени Далмау в "Баския"/1996,реж. Джулиан Шнабел/ и първият чисто комерсиален филм в ролята на испанската баскетболна звезда Хуан Примо във "Фенът" /1996/ в партньорство с Робърт де Ниро. Идва първата главна роля в "Свръхбагаж"/1997/, продуциран и с участието на Алиша Силвърстоун.

Дел Торо успява да впечатли критиката с онова,което феновете отдавна забелязват. През 1998 г. с Джони Деп си партнират в "Страх и ненавист в Лас Вегас" /реж. Тери Гилиъм/. Дел Торо качва почти 20 кг за ролята на доктор Гонзо - адвокат, пристратен към наркотицитие, в състезание с писателя Раул Дък. По "Метода" на тоталната идентификация с героя, Дел Торо стига до критичен инцидент с пожар от цигари. За съжаление, критиката е сурова към ролята, за която той мисли, че е дал всичко от себе си и се чувства неоценен и пренебрегнат. Следващата "Година на Дел Торо" е 2000. Отказва ролята на Рейналдо Аренас в "Преди да падне нощта"/2000/ заради ангажимента в "Пътят на оръжието"/2000/, режисиран от неговия приятел и сценарист на "Обичайните заподозрени" - Кристофър Макуори Вместо него играе Хавиер Бардем. Продължава със Содърбърг в "Трафик" и

наградите са много. "Трафик" е хит, Дел Торо печели "Оскар" и световно признание. Той е третият пуерторикански актьор в историята на Американската филмова академия, спечелил "Оскар" след Хосе Ферер (за "Сирано дьо Бержерак" /1950/) и Рита Морено за ("Уестсайдска история" /1961/). Няколко седмици по-късно излиза "Гепи" на режисьора Гай Ричи, последван от третия режисьорския филм на Шон Пен - "Клетвата" /2001/. Селката "играеш-плащат" му носи 5 млн. долара от "Американски гангстер" /2007/. Предвидените снимки през октомври 2004 закъсняват. Заради проблеми в бюджета "Юнивърсъл пикчърс" се отказват от партньорството на Дензъл Уошингтън. Проектът получава "зелена светлина" едва през 2006, поет от режисьора Ридли Скот вместо от Антоан Фукуа. Дел Торо и бившата му приятелка Клеър Форлани често участват заедно или си партнират с едни и същи актьори: с Райън Филипе:- Клеър е в "Недоверие" /2001/, Дел Торо - в "Пътят на оръжието" /2001/; с Брад Пит: Клеър е в "Да срещнеш Джо Блек" /1998/, Дел Торо - в "Гепи" /2000/; заедно снимат в "Баския" /1996/. С леко разсеян поглед и внушително мълчаливо присъствие, напомнящо Марлон Брандо или Джеймс Дийн, Дел Торо често е определян като "испанския Брад Пит", ако това изобщо има някакво значение за ексцентричния му свободолюбив дух. Печели Наградата на публиката във Венеция за ролята си в "21 грама"/2003/. Любимец в нестандартни гангстерски образи, Дел Торо е взискателен в подбор на роли и екипи, създавайки филмография на една от най-влиятелните и уважавани личности на екрана.

Запазена марка: респектиращ тон и маниери; често портретира мрачни герои с труден характер

ЗАД КАДЪР:

- почитател на маслената живопис;

- по-големият му брат - Густафо е физик в Съединените щати;

- поддържал интимна връзка с Киара Мастрояни;

- има испански и италиански произход;

- "дел торо" на испански означава "бик";

- живее в Лос Анджелис, негов съсед е Раде Сербеджия...

СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ:

"Обичайните заподозрени" беше моментът, в който - цитирам: бях "открит". Отне ми 6-7 години да стигна до това място. И не беше лесно. Бориш се с хора, които се съмняват в теб, в твоя избор и кариера. Има много колебания и трябва да останеш фокусиран в това, което наистина искаш. Никога не съм си поставял срок за успех в кариерата. Интересувах се само от работата си като актьор. Трудно е, защото има и възходи, и провали. Като в бейзбола - това е игра на загуби и трябва да се справяш с тях като продължаваш да удряш през цялото време. Актьорството е нещо подобно. Трябва ти дебела кожа, когато чуваш: "косата ти е много тъмна, твърде грозен си за ролята, прослушването не мина добре..."

"Бих искал да направя съвършено различна роля, например романтична. Да бъде облечен в костюм и да отведа момичето в края на филма".

"Предпочитам да приемам нещата много бавно. Когато станеш филмова звезда е много лесно да повярваш, че си Супермен. Това може да те побърка. Затова предпочитам да не обръщам много внимание на славата. Истината е, че изобщо не мисля за нея. Не страдам. Нямам окачени фотографии по стените. Ако не го осъзнаеш навреме, влизаш в порочния кръг и наистина се мислиш за супергерой. Това е моментът, в който наистина си загазил".

"Забавното е, че когато пристигнах в Калифорния да уча, повече се интересувах от това да стана сърфист, носейки се по течението на живота от един бряг до друг. Не планирах мащабна кариера. Сега виждам, че имам такава кариера и тя работи за мен, но аз все още се чувствам сякаш сърфирам, само че на друго ниво. Свободен съм и това е всичко, което винаги съм искал от живота".

Златна Романова