Белият лебед

Лебедът не умира...

Една жена на всички времена, недостижима в съвършенството на танца и силата на духа.

Примабалерината на Мариински театър, звездата на трупата на Дягилев, символът на руското балетно изкуство в "Умиращия лебед" предизвиква самият композитор Сен-Санс тъжно да сподели след изпълнението й: "Страхувам се, че вече не мога да композирам нищо, достойно за сравнение с Вашия лебед".

Животът на легендарната руска балерина Анна Павлова е сбъдната детска мечта - от ученичка в Императорската балетна школа в Санкт Петербург, където предодолява физически несъвършенства, за да дебютира като балерина на 16 години. Следват световните сцени и споделената любов към изкуството с реформаторите на балета Фокин, Нижински и Дягилев с всеотдайната подкрепа на нейния съпруг и импресарио Виктор Д'Андре, уважението на многобройните възпитанички в школата й, преклонението на публиката и популярзирането на танца в далечни места от света до тъжния й край след една дъждовна буря в Холандия.

"Павлова е "балерина на Бога". Талантът й позволява да приема облика на различни героини и дори да изразява природни явления като танца на "падащия лист". Тя покорява с точното предаване на обикновени човешки чувства, което често не е по силите дори на виртуозни изпълнители. Нещо повече, успява да доближи до своето преживяване дори и неподготвения зрител."

Биографията на Павлова, чието изкуство обединява света, разделя екипа на сериала по патриотични причини. Замислен като проект на "Парамаунт" с режисьор Майкъл Пауъл, филмът е пренасочен от Руския министър на киното към родния режисьор Емил Лотяну в знак на национален престиж. Идеята на Мартин Скорсезе във филма да участват Робърт де Ниро и Джак Никълсън също е забранена от Русия, тъй като Де Ниро вече е заклеймен като антикомунист по това време с ролята си в "Ловецът на елени", а Никълсън е забелязан с пренебрежителни изказвания в интервюта за Съветския съюз. Ролята му е изпълнена от Джеймс Фокс. Компромиси следват и с дължината на филма. Съпругата на Майкъл Пауъл - известната режисьорка на монтажа Телма Шунмейкър все пак успява да спаси театралната версия на това, което след финансови проблеми с гръцките продуценти остава довършено с кредит на руския режисьор Лотяну като окончателен вариант в 5 телевизионни серии.

5-сериен телевизионен филм.

Биографична драма.

Великобритания, Русия, 1983г., 52 мин.

По пиесата на Емил Лотяну "Анна Павлова".

Сценарист и режисьор: Майкъл Пауъл и Емил Лотяну

В ролите: Галина Беляева, Сергей Шакуров, Лина Булдакова, Джеймс Фокс, Пьотр Гусев, Всеволод Ларионов, Жак Дебари, Мартин Скорсезе, Игор Скляр, Георгио Димитроу, Рой Киниър, Брус Форсайт  и др.

Анна Павловна Павлова е родена на 12 февруари 1881г. в Лигово, близо до Санкт Петербург като незаконна дъщеря на родители с руско-ерейски произход. Истинският й баща е богаташът Лазар Поляков. Майка й Любов Федоровна Павлова е бедна слугиня. Нейният съпруг Матей Павлов е бивш войник, който умира две години след раждането на Анна. Въпреки че е записана под името Павлова, Поляков се грижи за дъщеря си и плаща обучението й в Императорското балетно училище в Петербург. Отгледана е от баба си в Лигово, където, приета от местната аристокрация, посещава балетните спектакли на Мариински театър. "Спящата красавица" е ключът към мечтата да стане балерина, но 8-годишна е отхвърлена, затова две години се упражнява сама у дома. 10-годишна е изпитана и одобрена от Морис Петипа за ученичка в Императорската школа. Тук 8 часа дневно учи музика и упражнения, за да усвои перфектната стъпка. Спазва строга диета с риба и зеленчуци през целия си живот.  Живее в пансиона на Школата до завършването й на 18 години. Дебютира на 19 септември 1899г., 18-годишна е първата солистка на Мариински театър до 1907г. Неин партньор и хореограф е Михаил Фокин, който създава иконната й роля в "Умиращият лебед" по музиката на Камий Сен-Санс. На 21 години е примабалерина. През 1908г. Сергей Дягилев включва Павлова и Фокин в своя Руски балет /"Руски сезони"/ в Париж и Лондон. Междувремено, през 1904г., Анна е срещнала френско-руския аристократ Виктор Д'Андре, който се влюбва в нея още тогава. Обвинен в злоупотреби и затворен, Д'Андре е спасен от балерината, която плаща всичките му дългове и данъци. Сключват брак през 1912г. Виктор Д'Андре става неин импресарио и двамата събират гастролираща балетна трупа. През 1913г. купуват Айви Хаус в Хемпстед, Лондон, която остава техен дом до края. Павлова обича Лондон, танцува в Кралския театър, приета е от Двора. В скъпото имение отглежда лебеди в изукуствено езеро в унисон с любимата си роля. Създава в дома си танцова школа в подкрепа на трупата. Първоначално в нея участват само 8 руски танцьори. По-късно, паралелно с успеха и популярността, групата нараства до 60. Изящната Павлова дебютира в Метрополитен през 1910г., обикаля Америка и Европа преди кратко завръщане в Русия. Последното  преставление в Санкт Петербург е през 1914г. Винаги мисли за Русия и след революцията изпраща пари на бедстващи колеги от Мариински театър, познати и глаудващи от Поволожието. Отделя време и средства за благотворителност, създава приюти за деца, талантливите от тях сама обучава в школи. Остатъкът от живота й минава на път из Европа, Азия, Северна и Централна Америка, Австралия, Южна Африка, стига до Мексико, Индия, Япония  - с 8-9 преставления седмично. Анна Павлова е легенда дори за непосветените. На нейно име в Австралия и Нова Зеландия дори се предлага местен десерт. Палова е първата балерина, която хвърля корсета и трикото, за да танцува боса в тюл и въпреки табутата и предразсъдъците, талантът я спасява. Преуморена и изтощена от работа в края на 40-те си години, продължава със същата енергия. В периода 1913-1930г. вече има изиграни 4000 балетни спектакли. През януари 1931г. във влака на път за Хага се разболява, развива двустранна пневмония и състоянието й само за 6 дни критично се влошава. Умирайки, не вярва, че няма да излезе на сцената. Последните й думи са: "Пригответе ми костюма на Лебеда". Денят е 23 януари 1931г. в Хага, Холандия, дни преди 50-годишния й юбилей. По настояване на съпруга Д'Андре, прахът й е положен в крематориума "Голдърс грийн", Лондон, въпреки отделения  парцел от Руското правителство в женското гробище Новодевичи в Москва през 2000 година. След спорове между закона и морала надделява мотивът: "Прахът на Павлова да не бъде обезпокояван".

Нейният недостижим финес, деликатност и дълбока емоционалност са уловени отхудожника Валентин Серов, който през 1909г. рисува портрет в естествените й размери. Павлова е изобразена в емблематичната роля като бял лебед на син фон.

Златна Романова