Ал Пачино

"Хората казват, че периодът на 70-те години е на красивите момчета, докато... не се появих аз"

01:54, 22.02.2017

"Надявам се, да ме възприемат като актьор, защото никога не съм искал да бъда филмова звезда"

Алфредо Джеймс Пачино, наричан още Сони. Роден на 25 април 1940 в Южен Бронкс, Ню Йорк.

Един от великите актьори във филмовата история през значимите за киното години - 70-те на ХХ век.

Родителите му /Салваторе и Роуз/ се развеждат, когато е още малък. Пачино често прекарва времето си в преповтаряне на истории и гласове на герои, които е гледал във филми - това е едно от любимите му занимания. Скучаещ и немотивиран в училище, младият Пачино открива своето пристанище в училищните постановки - интерес, който ще формира цялата му кариера. Докато играе на театрална сцена, преживява дълъг период на депресия и бедност, дори взема назаем автобусни билети, за да отиде на прослушване. През 1966Г. учи в Школата по актьорско майсторство на Лий Страсбърг, основател на "директния метод на игра", превърнал се в запазена марка на поколението актьори от 70-те. Нарастващата популярност в театъра му носи наградата "Тони" за спектакъла "Носи ли тигърът вратовръзка".

Първият игрален филм бележи леко приземяване след сценични изяви, спечелили му слава и уважение: той е наркоман в "Паника в Парка на дрогата"/1971/, скоро след дебюта в "Аз, Натали" /1969/. Но това, което ще последва, ще промени живота му завинаги.

Ролята на Майкъл Корлеоне в "Кръстникът"/1972/ е една от най-обсъжданите и търсените в историята на киното. Робърт Редфорд, Уорън Бийти, Джак Никълсън, Райън О'Нийл, Робърт де Ниро и много други са отхвърлени, защото режисьорът Франсис Форд Копола залага своето сърце и интуиция на непознатия италианец . Всички в студиото - продуцентите, кастинг-екипът, никой не иска Ал Пачино във филма. Но Копола, след тежки убедителни преговори, побеждава, докато Пачино изпитва постоянен страх от уволнение и замяна във всяка минута от периода на "ужасните" снимки. Ролята е кариера - хит, който ще му донесе първата номинация "Оскар" от Академията - за поддържаща мъжка роля. Вместо да поема по-леки проекти за повече пари, Пачино хвърля усилия в "тежки" филми като реалистичната криминална драма "Серпико"/1973/ и трагичната действителна история за банковия обир в "Кучешки следобед" /1975/. Недоволният и самовзискателен артист смело избира ролите си и отново е номиниран за най-добър актьор в три последователни години.

Прави голяма крачка с правосъдния сюжет в "Справедливост за всички" /1979/ - с нова номинация "Оскар". Това ще бъде първият сигнал за предстоящия лош момент в кариерата с "Автора! Автора!"/1982/. Фундаменталната грешка ще дойде с "Революция"/1985/, който не тръгва добре още от подготовката - екипът се разпада, времето е ужасно, Пачино се разболява от пневмония. Постоянните промени в сценария допълнително съсипват почти проваления проект. В резултат, актьорът напуска киното през следващите четири години. Завръща се към своята първа любов - театралната сцена, на която принадлежи и дължи. След доброволното изгнание, отново зареден, се завръща във върхова форма на екрана с "Море от любов"/1989/.

Започва втората фаза в кариерата - с поглед назад към фамилия Корлеоне в "Кръстникът ІІІ"/1990/. Участва в първата си комедийна роля в "Дик Трейси" /1990/ и получава поредната номинация за поддържаща мъжка роля. Потапя се в романтика с "Франки и Джони" /1991/.

И така до 1992 година, когато най-накрая печели първия си "Оскар" /21 години след първата си номинация/ за изключителната актьорска игра с ролята на слепия полковник-ветеран от войната в "Усещане за жена" /1992/. Комбинацията от перфекционизъм и харизматичност сякаш предопределя ролята като скроена точно за него. И се превръща в ненадмината класика. През следващите години Ал Пачино става по-гъвкав в избора от бизнеспозиция - често отхвърля големи роли в големи филми с много по-голяма лекота, в сравнение с високите си лични изисквания от своите луди години: отхвърля ролята в "Роден на 4 юли" /1989/; отхвърля ролята в "Апокалипсис сега" /1979/; отхвърля ролята на Хан Соло в "Междузвездни войни" /1977/; отхвърля ролята в "Хубава жена" /1990/; отхвърля ролята в "Аленият прилив" /1995/... Поканен от режисьора Франсис Форд Копола за образа на капитан Уилърд в "Апокалипсис сега", актьорът любезно отговаря, че "би направил всичко друго за Франсис, но не и да тръгне с него на война."

Снима в гангстерската класика "Пътят на Карлито" /1993/, в епичната криминална драма "Жега" /1995, реж. Майкъл Ман/. Завръща се към режисьорския стол в Шекспировата адаптация "Да откриеш Ричард" /1996/. Периодът се допълва от "Сити хол" /1996/, "Дони Браско" /1997/, "Адвокат на дявола" /1997/. Отново работи с режисьорите Майкъл Ман и Оливър Стоун във "Вътрешен човек" /1999/ и "Всяка една неделя" /1999/.

Със сила, твърдост и внушителност Ал Пачино е "оригинал" в актьорската професия.

ЗАД КАДЪР:

- ненаситен фен на Шекспир и операта;

- през 2002г. хонорарът му възлиза на 10 млн. долара във филм;

- избран за №1 сред "Най-великите филмови звезди на всички времена" от Британския Channel 4.

- любимата му актриса е Джули Кристи;

- любимият му цвят е черният;

- признава Колин Фаръл за най-талантливия актьор от новото поколение;

- Ал Пачино е една от малкото холивудски знаменитости без сключен брак - има дъщеря Джули Мари от преподавателката по актьорство Йън Торънт; баща е на близнаци от дългогодишната му приятелка - актрисата Бевърли Д'Анджело; поддържал е дълга романтична връзка с партньорката си от "Кръстникът" - Даян Кийтън;

- неговите баба и дядо са от Корлеоне, Сицилия.

СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ: