Акад. Ализаде: Между Азербайджан и България винаги е имало добро сътрудничество

Може ли светът на науката да е привлекателен за младите хора още от студентската скамейка? Има ли смисъл държавата да инвестира в базова и в приложна наука и как става това? Отговорите на тези и други въпроси дава председателят на Азербайджанската национална академия на науките акад. Акиф Ализаде в специално интервю за предаването „Култура.бг“.

16:17, 25.10.2019
Акад. Ализаде: Между Азербайджан и България винаги е имало добро сътрудничество

Акад. Ализаде посети България за тържествата по повод 150-годишнината на БАН. Делегацията на Националната академия на науките на Азербайджан използва повода, за да търси нови възможности за развитие на връзките между двете средища на науката. За тях, за работата с българските си партньори и за първото си идване в България преди повече от 40 години като млад учен току-що защитил докторантура по геология - четете в пълния текст на интервюто на акад. Ализаде пред Валери Маринов.

- Преди всичко аз съм много благодарен на председателят на Българската академия на науките за поканата, която той отправи към нашата Академия. Нашата малка, неголяма група учени и аз заедно с тях дойдохме за това забележително тържество – 150-годишен юбилей! 150-та годишнина на Българската академия на науките, разбира се, е знаменателна дата. Това е такава дата, когато на практика се прави равносметка на работата, на научната дейност на много поколения специалисти и учени, които имат огромен принос в науката на България, а и на света. Затова ние смятаме, че е наш дълг да дойдем, да участваме, още веднъж да се срещнем с българските специалисти и учени и да видим къде има възможности за добро научно сътрудничество.

- Как се развива сътрудничеството между учените от България и Азербайджан?

- Трябва да кажа, че между Азербайджан и България винаги е имало добро сътрудничество. Самият аз, например, дойдох тук през 1972 година. Току-що бях защитил докторска дисертация и дойдох в Софийския университет и заедно с моите колеги тогава подписахме много интересен договор за провеждане на съвместни изследвания. Аз като геолог, заедно със българските колеги пътувах до Варна, разгледахме много интересни български разрези.

Искам да кажа, че връзките на нашата наука с България са от много отдавна, добри са и се развиват. По съветско време имаше добри връзки и те продължават да се развиват. Например, за 150-годишнината на Българската академия на науките азербайджански и български философи проведоха две големи съвместни конференции. Учените се събраха тук, в България и трябва да кажа, че проведоха блестяща конференция. Тя беше посветена на съвременните проблеми на философската мисъл в България и в Азербайджан. Разбира се, те посветиха тази среща на 150-годишнината на БАН.

Днес заедно с българските специалисти работят азербайджански археолози, съвместно с български специалисти работят наши сеизмолози, които изучават проблемите, свързани със сеизмичността на Черноморско-каспийския басейн. Има много интересни връзки в хуманитарните науки. Например, тук пред български специалисти вицепрезидентът на нашата Академия на науките представи превод на български език на нашия великолепен изтъкнат учен, писателя Джалил Маметкулизаде. Нещо повече, вие знаете, че в Азербайджан тази година – 2019-та, беше обявена за година, когато честваме 650-годишнина на великия Насими. По повод годината на Насими българските учени подготвиха превод на български език на големите произведения на Насими. Това означава, че кръгът на нашите интереси и нашите връзки е много голям.

Мисля, че днес трябва да го развиваме именно от гледна точка на по-нататъшното задълбочаване на работата в областта на Черноморско-каспийския басейн. Защо смятам така? Защото днес и Каспийско море, и Черно море са много интересни от гледна точка на изучаването на тяхното биоразнообразие, на екологичната ситуация, на охраната на околната среда. Има възможност да се използват космически материали за дешифриране на повърхността на Земята. Тоест, вече със съвременни методи, по-детайлно използване на сеизмични материали плюс GPS система, разположена по цялото Черноморие, по целия Северен Кавказ, плюс сега вече и по целия Азербайджан и по турската страна. Не можете да си представите какъв е този комплекс от станции и от прибори! Днес те дават великолепна информация за движението на земната кора, за възможността да се правят засега дългосрочни прогнози за движението на кората и за земетресенията. Може да се говори и за много други направления. Например, днес си мислех, говорихме с колегите, че в областта на информационните технологии ние все още не сме започнали съвместна работа. С мен дойде и вицепрезидентът на нашата Академия на науките акад. Расим Алекулиев. Казах му, че трябва да търсим институтите. Оказва се, че в Българската академия на науките има пет или шест института по използването на информационните технологии, на съвременни технологии. А вие добре знаете, 21-ви век въобще е век на информационните технологии.

- В Азербайджан как помага държавата на науката? Каква подкрепа оказва. Въобще какво е отношението?

- Отношението е великолепно! Трябва да кажа, че всеки въпрос, който Академията на науките поставя пред правителството, буквално пред президента Илхан Алиев, веднага този въпрос, този проблем намира решение. Ето, буквално неотдавна заплащането на всички наши сътрудници на Академията беше увеличено с 40-50 процента. На всички! На всеки от тях! Същото се прави и в изкуството и т.н. Трябва да кажа, че вниманието към науката е добро и ние се стараем да използваме това. Вижте, в Академията на науките на Азербайджан за първи път през последните пет-шест години благодарение на подкрепата на правителството и лично на президента на страната ние открихме много интересен високотехнологичен парк, където днес се внедрява иновационна наука. И второ, вие знаете, 90-те години създадоха една такава малко не добра ситуация, възникна проблем с кадрите в науката. Много хора отидоха в производството, захванаха се с бизнес. По този начин Академията беше обезсилена. Пред нас стоеше въпросът да наваксаме това изоставане. И президентът веднага ни подкрепи. Ние успяхме за първи път в историята на Академията да открием магистратура. Получи се такава верига за подготовка на кадри.

От университета, когато дойде в Академията, един студент постъпва в магистърската програма и продължава своето студентство и започва научна дейност в лабораторията заедно с професора. Това води до това, че у него се формира любов към научното знание, към научните изследвания. Тоест, професорите започват да увличат след себе си младежта. От друга страна студентите се запознават с оборудването и с приборите, с които днес е наситена Академията на науките на Азербайджан. Младите момичета и момчета непосредствено започват да придобиват неголям научен опит. Започват да публикуват научни статии. Представете си само – тази научна идеология у младите хора получава определена подкрепа. Представяте ли си – днес в Академията на науките за нейната магистърска програма се провежда голям конкурс сред младите хора.

- Колко човека се борят за едно място?
12 души!

- 12 човека за едно място!
Да! Да! Ние избираме талантите!

- А те могат ли да избират?
- Не, студентите кандидатстват. Кандидатстват. Да допуснем, че сме обявили специалностите, по които Академията ще приема в магистърската си програма. И те кандидатстват. И изкарват много висок бал (от оценки - б.а.). А ние след това провеждаме с тях събеседване. И знаете ли, то си е и видно кой наистина иска да се пробва на науката и кой идва с не много голямо желание. Като цяло, можем да направим подбор сред тези млади хора. И трябва да ви кажа, почти не грешим в избора. Първата година направихме нещо като пилотен проект. Обявихме 19 места. Постъпиха 18 души. След две години всичките 18 кандидатстваха за докторантура. От тях 12 защитиха докторати, а 6 човека отидоха в производството. 12 останаха в науката. Сега те работят по докторски дисертации.

- А какъв е приносът на науката за развитието на страната в икономиката, в другите науки или просто развивате „наука за науката“?

- Не, не, разбира се. Вече казах, след като създадохме парка за високи технологии, решихме, че в Академията вече ни е време да се занимаваме не само с фундаментални изследвания, но и иновациите, които нашите специалисти разработват по различни направления, вече се използват в този парк. Знаете, че тези технопаркове се появиха отдавна на запад и изпъкнаха, защото в тях бяха създадени интересни научни направления, те се финансираха навсякъде и имаха един добър обем от финанси. Създавайки този парк, ние днес имаме възможност да подсигурим с азербайджански моторни и смазочни масла дори чуждестранни пазари. И тези масла носят извънбюджетно финансиране на Академията. И ние от това извънбюджетно финансиране можем да инвестираме средства в наука и да ги насочваме към отделни програми от фундаментален характер. Ето, така ние постигнахме такова внедряване. А ако вземем като цяло Академията на науките на Азербайджан - какво е дала тя на отраслите, на производството? Ще Ви кажа нещо, което всъщност е известно, още от нейното създаване през 1945 година (впрочем, на 27 март 2020 година ние ще празнуваме 75-годишнина, половината на юбилея на БАН), та още от началото на нашата дейност нашите нефтохимици създадоха и внедриха високооктанови бензини. Това позволи по време на войната бензинът да не замръзва на големи височини.

Бяха създадени първите, да го кажем така, болкоуспокояващи, против шока от болка. Значи, наркози, (разработени – б.а.) от специалистите в Азербайджан – медици, учени. Впрочем, в първия състав от академици в Академията на науките на Азербайджан имаше трима много големи медици, трима лекари. Техните потомци и техните школи след това имаха отделни постижения. А днес? Тук са и нашите физици. Това са специалисти, които разработиха специални изолатори. След това – дейности, свързани по подготовката в областта на материалознанието. В нашите институти за полимерни материали получихме много интересни данни. На базата на разработките на физиците, които се занимаваха с изучаването на селена и телура, още във времето на Съветския съюз беше създадено цяло селеново производство.

А ако вземем Азербайджан – то това е Азербайджан на нефта. Няма да споменавам геолозите, които на практика заедно с хората от производството създадоха прекрасна научна база, за да може азербайджанските специалисти да усвояват морето. И когато през 50-те и 60-те години (на 20-ти век – б.а.) навлязохме в морето, от там дойдоха и първите морски находища от нефт. Днес Азербайджан има гигантски находища от нефт в Каспийско море, които подсигуряват цялата икономика. В този процес заедно с хората от производството участваха и геолозите и геофизиците на Азербайджан

- В заключение, какво ще пожелаете на своите български колеги?

- Ще пожелая много успехи. Ще пожелая на Българската академия на науките да даде на света много, много научни постижения. И днес се работи над много интересни разработки в областта на квантовата физика, като цяло в областта на естествените науки. Аз разговарях с археолозите – имате много интересни разкопки, от които става ясно, че историята на България е още по-древна. Мисля, че и българските, и азербайджански географи имат много интересни работи. Те провеждат съвместни изследвания на територията на Азербайджан. По време на срещата си с вицепрезидента госпожа Йотова аз говорих за това, че днес и Каспийско море, и Черно море очакват своите специалисти. Това е една перспектива, където ще има много интересни интердисциплинарни научни изследвания. А както е известно, само там, където се пресичат различни науки, се ражда новото в науката!

Акценти
Пишете ни
x

Сигнализирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максимум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

captcha Натиснете върху картинката, за да смените генерирания код.
Трябва задължително да въведете кода от картинката
< Назад