Пикник
Офицери от царската армия организират пикник извън града с млади дами, пред които демонстрират своите умения по езда, правят състезание за най-красиво отрязано борово връхче. Пикникът е в разгара си - пече се чеверме, леят се бутилки с вино, вихрят се...
Офицери от царската армия организират пикник извън града с млади дами, пред които демонстрират своите умения по езда, правят състезание за най-красиво отрязано борово връхче. Пикникът е в разгара си - пече се чеверме, леят се бутилки с вино, вихрят се танци. Любовни двойки правят дълги разходки в горичката. По същото време в близкото село има погребение и шествието минава покрай веселата офицерска компания. Един поручик се опитва да направи забележка за уважение към мъртвия, но никой не го чува. Когато се оказва, че компанията е забравила хляб, същият поручик отива в селото. Там среща възрастен селянин, който отказва да му даде хляб заради морала на останалите. Объркан, младшият офицер се връща при компанията и наблюдава с отвращение пиянските сцени. Бавно се отправя към морето, оставяйки всичко зад гърба си.
Телевизионна новела.
България, 1972г., 42 мин.
По едноименния разказ на Георги Стаматов
Сценарий Никола Петров
Режисьор Стефан Димитров
Оператор Христо Тотев
Музика Петър Ступел
Художник Николай Сърчаджиев
В ролите: Стефан Илиев, Йосиф Сърчаджиев, Мишо Мутафов, Явор Милушев, Вълчо Камарашев, Евстати Стратев, Джоко Росич, Иван Донев, Сашка Братанова, Северина Тенева, меди Димитрова, Георги Георгиев-Гец
Офицери от царската армия организират пикник извън града с млади дами, пред които демонстрират своите умения по езда, правят състезание за най-красиво отрязано борово връхче. Пикникът е в разгара си - пече се чеверме, леят се бутилки с вино, вихрят се танци. Любовни двойки правят дълги разходки в горичката. По същото време в близкото село има погребение и шествието минава покрай веселата офицерска компания. Един поручик се опитва да направи забележка за уважение към мъртвия, но никой не го чува. Когато се оказва, че компанията е забравила хляб, същият поручик отива в селото. Там среща възрастен селянин, който отказва да му даде хляб заради морала на останалите. Объркан, младшият офицер се връща при компанията и наблюдава с отвращение пиянските сцени. Бавно се отправя към морето, оставяйки всичко зад гърба си.
