Киното срещу властта
Как се развиват "партийната естетика" и свободата да казваш истината във филм...
Документален филм
Сценарий: Иван Георгиев
Режисьор: Олег Ковачев
"КИНОТО СРЕЩУ ВЛАСТТА"
В продължение на почти половин век в България се води необявена война между комунистическата власт и голяма част от демократично настроените кинодейци. Парадоксално е, че повечето от спрените или осакатени филми са създадени от членове на БКП, вярващи в идеите и справедливостта на партията.
Във филма "Киното срещу властта" се разглеждат взаимоотношенията между властта и кинотворците през XX век.
Фактите показват, че български филми са били цензурирани и преди Втората световна война, а след това, по време на социализма, киното се използва като оръжие за политическа пропаганда...
Авторите на документалния филм "Киното срещу властта" проследяват връзката "кино-власт" с филми, създадени в периода 1957-1989г.:
„Животът си тече тихо“ (1957) „На малкия остров“ (1958) „Крадецът на праскови“ (1964) „Цар и генерал“ (1966) „Рицар без броня“ (1966) „Понеделник сутрин“ (1966) „Привързаният балон“ (1967) „Прокурорът“ (1968) „Лачените обувки на незнайния воин“ (1979) „Кратко слънце“ (1979) „Последно лято“ (1974) „Смъртта на заека“ (1982) „Една жена на 33“ (1982) „Да обичаш на инат“ (1986) „1952: Иван и Александра“ (1989) „Маргарит и Маргарита“ (1989)
"Някои филми са били забранявани. Били са изрязвани епизоди. Хората трябва да знаят истината. Аз съм сигурен, че има хора, които няма да харесат този филм, защото ще се припознаят в него".
Режисьорът Олег Ковачев и кинокритикът Деян Статулов за филма "Киното срещу властта" в "Денят започва с култура" (11.05.2017)
