РЕКЛАМА


Девет години преди Освобождението, когато България е само част от Османската империя, патриотичната емиграция в Браила учредява Българското книжовно дружество - бъдещата Академия на науките. Сред пионерите са Марин Дринов, Васил Друмев, Евлоги Георгиев, Любен Каравелов, Христо Ботев, Васил Левски.

След Освобождението Млада България се нуждае от всички свои учени мъже, за да се съградят успешно темелите на държавността. През 1878 г., на 26-28 ноември в Браила се провежда Извънредно главно събрание на Българското книжовно дружество, на което се взема решение за преместване на седалището му в София.

Членовете на Българското книжовно дружество (БАН) стават активни участници в политическите и културни процеси на Княжество България. Българското книжовно дружество е само с три клона – Историко-филологически, Природо-медицински и Държавно-научен, но дейността му помага много за утвърждаване на младата българска държава.

Издигането на Книжовното дружество в научен статут става през 1911 г., когато прераства в Българска академия на науките.

Гледайте "150 години БАН" в поредното издание на "История.bg" в понеделник - 7 октомври, от 21:00 часа по БНТ1!

150 години БАН
"ИСТОРИЯ.BG" - 07.10.2019

РЕКЛАМА