ЕС на 60. Еволюция на институциите

Институционалният баланс се базира на триъгълника от Съвета, Комисията и Парламента, които са призвани да работят заедно. Съветът подготвя стандартите, Комисията - предложенията, а Парламентът играе консултативна роля. Има още един съвещателен орган, ангажиран в процеса на приемане на решения - Икономическият и социален комитет.

Членовете на Парламентарната асамблея първоначално не са избирани с пряко и общо гласуване. Конвенция, подписана заедно с Римските договори, създава Асамблеята и Съда на ЕИО.

Европейската комисия, чиито членове се определят от националните правителства, е изпълнителен орган, който следи за общите приоритети на Съюза. Тя предлага нови закони. След като законите бъдат приети от Парламента и Съвета, Комисията следи за правилното им въвеждане и изпълнение от страните-членки.

В Съвета на Европейския съюз отделните правителства защитават собствените си национални интереси. Държавите-членки осъществяват председателството му на ротационен принцип.

Във видеото: Архивен преглед от Аудиовизуалната служба на Еврокомисията ни запознава с историята й от 1958 г. до 2008 г.

Европейският икономически и социален комитет представлява гражданското общество, работодателите и работещите, а Комитетът на регионите - регионалните и местните власти. Европейската инвестиционна банка финансира проекти на Евросъюза и подпомага малките предприятия чрез Европейски инвестиционен фонд. Европейският омбудсман извършва проверки по жалби за административни нарушения от страна на институции и органи на Европейския съюз.

Правомощията и отговорностите на европейските институции са залегнали в Договорите, станали основа на Евросъюза. Там са определени правилата и процедурите, които те трябва да следват. Договорите са предмет на споразумение на държавните или правителствените ръководители на всички страни-членки и се ратифицират от техните парламенти.

Автор: Анна Долапчиева

_______

* Снимки: © European Union, 2017 / EC - Audiovisual Service

* Видео: © European Communities, 2008 / Audiovisual Service / Director: Gilles Dubois

Още по темата:

Европейският съюз на 60

ЕС на 60. Римските договори 1957. Акценти

ЕС на 60. Договорът от Маастрихт

ЕС на 60. Еврото

ЕС на 60. Хронология на разширяването

ЕС на 60. Присъединяването на България и Румъния

ЕС на 60. Брексит

ЕС на 60. Поглед към бъдещето на Европа на 27-те

В законодателния процес участват Европейският парламент, Европейската комисия и Съветът на Европейския съюз.

Европейският парламент е събрание на пряко избрани депутати, които представляват гражданите на целия Европейски съюз. Този орган има законодателни, надзорни и бюджетни отговорности. Води началото си от Общото събрание на Европейската общност за въглища и стомана (1952) и еволюира до Европейски парламент през 1962 г. Първите преки избори за евродепутати се произвеждат през 1979 г.

Броят на членовете на Парламента за всяка страна е приблизително пропорционален на нейното население, но никоя страна не може да има по-малко от 6 и повече от 96 евродепутати, а общият им брой не може да надхвърля 751 (750 плюс председателя). Членовете на Европарламента се групират по политическа принадлежност, а не по националност.

Във видеото: Сградата на Европейската комисия в Брюксел. Архитекти: André and Jean Polak, Jean Gilson, Lucien De Vestel

Като правоприемник на Европейската икономическа общност, Европейският съюз заимства част от нейната институционална структура. Тя е доразвита и установена сДоговора от Маастрихт, с който е създаден Съюзът, и усъвършенствана в последващите го договори, подписани в Амстердам, Ница и Лисабон.

Основна функция в тази рамка имат няколко институции.

Европейският съвет, определя общите политически насоки на Съюза. Той задава цялостния „дневен ред“ за процесите в него, но няма правомощия да приема закони. В състава на съвета влизат държавните или правителствените ръководители на страните-членки, както и председателят на Европейската комисия.

Важна роля в Европейския съюз имат още Съдът на Европейския съюз, който гарантира върховенството на европейското право, както и Европейската сметна палата, която осъществява контрола върху финансирането на дейността на Съюза.

Европейският съюз има и други институции и междуинституционални органи с конкретни функции. Европейската централна банка, осъществява паричната политика на Евросъюза. Европейската служба за външна дейност е в ролята на „дипломатическото ведомство“ и подпомага Върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.