12

Една стая, 12 мъже.

Един хит, вдъхновен от друг.

Никита Михалков: "Филмът е важен, защото това, за което говорим в него, е онова, за което всички мислим, но невинаги се решаваме да кажем на глас. Тук няма развлечение -  това е сложна, но много важна работа за сърцето и ума. Надявам се, че някои мисли и убеждения в зрителите ще се променят след този филм. Главното е да не останат равнодушни!"

Криминално-писхологическа драма.

Русия, 2007г., 159 мин.

Сценарист и режисьор: Никита Михалков

В  ролите: Алексей Петренко, Александър Адабашян, Сергей Гармаш, Михаил Ефремов, Никита Михалков, Сергей Маковецки, Сергей Газаров

"12 разгневени мъже" е монумент в американското кино.  Оригиналната пиеса на Реджиналд Роуз е написана като тв драма по СиБиЕс за представяне на живо, но това е само предисторията на великия филм на Сидни Лъмет, класиран на 9-то място в "Най-великите филми на всички времена" /преди "Империята отвръща на удара" и "Казабланка"/. Хитът вдъхновява появата на неговатаруска версия. Точно 50 години след култовия филм на Сидни Лъмет,  Никита Михалков възражда историята в съвременността и това не е римейк, а нов филм: 12 съдебни заседатели трябва да вземат решение - виновен ли е 18-годишен юноша-чеченец за убийството на своя втори баща - руски офицер. Започва съдебен диспут, провокиран от това, че само един от 12-те заседатели не е толкова "разгневен" и убеден във вината, а разтревожен за истината и съдбата на подсъдимия.   Важен е не само краят на историята, а защо се появява отново размисъл за свободата, състраданието, способността да помогнеш на съвършено непознат и доказуемо виновен човек, който всъщност е в беда. Може би, в Русия филмът се появява точно за своето време: в условия на тежко наследство след сталинизма и комунизма, в добавка на антисемитски настроения около чеченската криза и вълна от новопоявили се руски милионери в една голяма страна с голяма бедност. Филмът на Михалков е възхвала на актьорската игра на 12-те герои, които не напускат едно затворено пространство, създавайки действие и представа без дефицит на интерес през цялото време.  Филмът е камерен, действието се развива в обикновена спортна зала на градска гимназия. Лъмет започва своя филм скамера в горна гледна точка и постепенно я приближава и снижава до финала, когато героите се издигат над нея. Михалков използва камерата в цялото пространство, следвайки движенията и мислите на своите герои.

Историята е известна. Заседателите са изолирани, разгорещени и уморени, нетърпеливи да приключат случая и да се приберат у дома. Приема се казусът, че обвиняемият е виновен и бързо се преминава към гласуване. Броенето на гласовете приключва с 11 "за" и един - "против". Това поставя началото на дълъг и труден дебат, в който много от принципите на правосъдието са подложени на съмнение. Никой от заседаващите няма име. Те имат номера /самият режисьор Михалков също влиза в ролята на един от тях/  и един по един разкриват по една тайна от своя история, което ги разколебава и преразглежда вота им.

Номинация "Оскар", 3 награди и номинация....

Номинация "Оскар" за най-добър чуждоезичен филм на годината /2008/;

Наградата на публиката за филм на Никита Михалков от Международния филмов фестивал в Карлови вари, Чехия /2008/;

Награди "НИКА"  за:  музика на Едуард Артемиев /2008/ и най-добър актьор на Сергей Гармаш/2007/ от Националните филмови награди на Русия;

Номинация "Златен лъв" за филма на Никита Михалков от Филмовия фестивал във Венеция /2007/;

"12 разгневени мъже" в едно руско училище трябва да решат съдбата на чеченски тинейджър, обвинен в убийството на своя втори баща, довел го да живеят в Москва по време на войната в Чечения, през която момчето е загубило родителите си. Заредени с расизъм, предразсъдъци, суета и самомнение, съдебните заседатели са пъстра извадка на обществото: таксимеров шофьор-расист, подозрителен доктор, самонадеян телевизионен продуцент, възрастен евреин, оцелял от Холкоста, превзет музикант, управител на гробище...Всички те създават баласта на типичното за Русия равнодушие: "всичко е ясно, да гласуваме". И само един е "против", не защото е убеден в невинността на подсъдимия, а защото не може така бързо, без размисъл да изпрати човек на доживотна присъда. И докато някой крещи: "Той не е човек, а звяр>", друг мисли: "Макар и чеченец, той е човек". Вмъкната е ретроспекция от детството на подсъдимия: майка му, прилична на мадона и пастрокът му, оженил се за чеченка. Сцените са кратки, задачата е да  обърнат погледа към обикновения живот на човека от общежитията, където всички са равни пред Бога. Заседанието се затяга, когато шофьорът-расист разиграва сцена на убийство, с която разколебава вота на телевизионния продуцент, възрастният евреин възвръща своите кошмари от геноцида, хирургът е възмутен от омразата на тълпата към чеченците. Героите се увличат в проверка на обвиненията и провеждат импровизиран следствен експеримент - крачка по крачка, оборвайки прокурорските доказателства. Съдбата на момчето предизвиква асоциации със собствените им житейски болки. Сравнявайки живота си с неговия, всеки от тях влиза в монолог на история от своя живот.   Изгубената птица на надеждата лети над главите ми, призовавайки за толерантност. Равнодушието и социалната анемия постепенно отстъпват на съчувствието - най-необходимото човешко качество и най-заключеното в страх от "неудобства". Дебатите покачват напрежението и един спокоен глас успява да ги овладее с прочувствен монолог за изкуплението и толерантността. Той е като стратег на провидението сред малките души, открил логическото противоречие. От самото начало е разбрал, че в съдбата на обвиняемия са замесени могъщи сили, за които този младок е само една пешка в кървава бизнес-игра. Признаването му за виновен и заточението, всъщност ще го спаси от сигурна смърт. Търсенето на обективната истина от всички тях се оказва безсмислено и дори нехуманно упражнение. Предстои финалното гласуване и финалният кадър потвърждава неговата правота. В посланието ясно е формулирана позицията на автора: човекът още от царско време се уповава на "мъдрите" решения на авторитарното управление. Затова героите, служейки на демократичното си право, не се вслушват в гласа на своя разум и това води до нова трагедия.

Автор: Златна Романова