Д-р Петър Берон живее в своето имение в Крайова. Медик, хирург, гинеколог, българинът е получил признанието на много европейски учени и е канен да преподава в световни университети. Работата му като окръжен и главен лекар повече не го задоволява. Робската съдба на народа му е болка за известния учен. Докторът е убеден, че просветеният човек не търпи тиранията и решава да насочи усилията си за образованието на поробените си съотечественици. В името на тази кауза д-р Берон решава да обиколи Европа и в срещите си с известни учени и политици да ги извести за тежкото положение, в което се намират българите. Д-р Берон назначава своя земляк Теохар Папазов за управител на имотите му в Скорила и Крайова и заминава за Париж, където издава труд на френски език. Среща се с родолюбиви българи емигранти. После се усамотява на остров Сен Лазар, където се потапя в безценното богатство на манастирската библиотека. Води дълги разговори с абат Степанус за общата съдба на българския и арменския народ.
