Идва 9.IХ.1944г. Партизанският отряд, ръководен от Танас, пристига в селото. Старшият Мирко, уплашен от възмездие, се укрива в гората и хвърля полицейската си униформа в реката. За негова беда, минаващият край реката негов съселянин Мето вижда вързопа, прихваща го и прибира от него само пистолета. Скоро жените от селото намират разпилeните из водата дрехи на Мирко и заедно с жена му Цона, която добре знае какво е станало, го оплакват. С привидно печално лице тя се готви за панахида, но е изненадана от Танас, който довежда вкъщи възкръсналия Мирко. Местната власт организира събрание за влизане в ТКЗС. Надъхан агитатор обяснява ползата от това. Вдъхновената му реч е прекъсната от бурния смях в залата - вместо плакат, символизиращ светлото бъдеще, той е показал грамада с черепи. Агитацията не спира. Танас, Велин и Соте неуморно чакат пред пълномощничеството селяните да дойдат и да предадат добитъка си. Вместо това, заедно с животните, те хващат гората. На сутринта, осъмнали на столовете, агитаторите са освиркани
