11 септември

"Дали божията светлина ни води или ни заслепява"...11 режисьори, 11 истории, 1 филм с един въпрос.

Резонанс от терористичните атаки на 11 септември в различни гледни точки от света.

Френски проект, в който 11 режисьори от 11 страни представят в 11 минути своето отражение на събитията от 11 септември:  учител в Иран се опитва да обясни на своите ученици какво се е случило; деца в Буркина Фасо мислят, че са забелязали Осама; глухоняма французойка в Манхатън пише писмо на мъж, който същата сутрин е тръгнал на работа в Световния търговски център; чилиец си спомня Алиенде...

Историята припомня други нещастия. Събитията и местата са различни, но навсякъде витае трагедия и смърт. Гласове и звуци без картина внушават катастрофа, невъзможна за визуализиране.

3 награди и 1 номинация..

Номинация "Сезар" за най-добър обединен европейски филм /2003/;

Наградата на ФИПРЕССИ за най-добър кратък филм на Кен Лоуч и наградата на ЮНЕСКО за целия режисьорски състав от Филмовия фестивал въвВенеция /2002/

Драма.

Великобритания, Франция, Египет, Япония, Мексико, САЩ, Иран, 2002 г., 134 мин.

Режисьори: Данис Танович /Босна и Херцеговина/, Кен Лоуч /Великобритания/, Шохей Имамура /Япония/, Мира Наир /Индия/, Самира Махмалбаф /Иран/, Алехандро Гонсалес Иняриту, /Мексико/, Идриса Уедраого /Буркина Фасо/, Шон Пен /САЩ/, Амос Гитай /Израел/, Юсеф Шахин /Египет/, Клод Льолуш /Франция/.

В ролите: Мириам Карими, Еманюел Лабори, Жером Ори, Ахмед Харун, Александър Сексан и др.

Най-впечатляваща е визията на мексиканеца Алехандро Гонзалес Иняриту, който оставя екрана изцяло черен в продължение на почти 11 минути, временно прекъсван от кадри на падащи тела от горящата сграда на Търговския център. Саундтракът започва и свършва с развълнувани гласове, през другото време се чуват откъси от новини и част от телефонен разговор на пасажер в един от отвлечените самолети: "Ние имаме малък проблем на борда, но искам да ти кажа, че те обичам..."Накрая звучи страховито ударно пропукване от падащи подове, един върху друг и това е последното, което уплашените хора вътре чуват. Силновъздействащо предизвикателство за човешкото въображение, предизвикващо труднопоносима болка и огромно съчувствие.

Британецът Кен Лоуч представя чилиец, който изразява съчувствието си в писма до американци. След това си припомня един друг вторник, 11 септември през 1973 , когато демократично избраното правителство на Чили е свалено с военен преврат, президентът Салвадор Алиенде е убит, десният диктатор Пиночет влиза в ролята на марионетка на американските кукловоди, за да управлява с режим на насилие и терор.

Индийката Мира Наир разказва действителната история на пакистанска майка в Ню Йорк, чийто син се качва на автобуса към медицинското училище и никога не се завръща. Тя е разпитвана от ФБР, синът й е заподозрян като терорист, но 6 месеца по-късно неговото тяло е открито в отломките, където е бил, за да помага като лекар. На погребението ковчегът му е покрит с американското знаме.

Иранката Самира Макмалбаф представя учител в Иран, който се опитва да обясни на своите ученици - афганистански бежанци - какво се е случило в Ню Йорк. Децата започват дискусия за Господ и дали той би убивал едни хора заради други. "Господ не е луд", решава накрая едно от тях. Никой не може да си представи толкова висока сграда, затова учителят ги кара да застанат под един комин, чийто дим  се издига високо в небето.

Израелецът Амос Гитай представя телевизионна репортерка, предаваща на живо сцена от самоубийствена бомба, когато е свалена от ефир заради новините от Ню Йорк.

Египтянинът Юсеф Шахин добавя интересна предпоставка - режисьор, посетен от духа на американски моряк, загинал в бомбардировките над Бейрут.

Единствената нотка на хумор се появява във филма на африканката Идриса Уедраого от Буркина Фасо, където пет бедни момчета вярват, че са видели Осама бин Ладен в техния град и планират да го заловят и спечелят наградата от 25 милиона долара. Те наистина не са на грешен път, а актьорът може да бъде добър двойник на Ладен.

Босненецът Данис Танович снима жени, които продължават да живеят с имената на своите мъртви, независимо от трагедията в Ню Йорк. Японецът Шохей Имамура показва човек, оцелял след атомна бомба, но приел убеждението, че вече е змия. Режисьорът Шон Пен вижда стар мъж, който се наслаждава, когато увехналите цветя на съпругата му отново разцъфтяват, неосъзнавайки, че причината за това е притокът на слънчева светлина след падането на кулите. Французинът Клод Льолуш рисува сантиментален протрет на глухоняма жена, която не разбира нищо от случилото се, докато приятелят й не се завръща жив, но покрит с прах и пепел.

След историята, след символите, въображението и анализите, има място и време за още рефлекси от един чудовищен античовешки акт с невъобразим мотив и неизплатима цена.

От всичко чуто  и видяно остава роденият от трагедията въпрос: "Дали божията светлина ни води или ни заслепява?"

Автор: Златна Романова